Св. мъченица Людмила Чешка

Именни дни

Св. мъченица Людмила Чешка се отбелязва на 16 септември 2026 г.

На 16 септември имен ден празнуват Людмила и Людмил – име със славянски произход, което значи „любим на народа“ или „човек, който обича хората“.

Именници

Людмил, Людмила, Людмил, Людмила

Житието

Людмила е живяла между около 860 г. и 921 г., а за ден на кончината ѝ се приема 15 септември. Почитат я и източното православие, и Римокатолическата църква.

Св. мъченица Людмила Чешка - 16 септември Св. мъченица Людмила Чешка – 16 септември

Тя е първата чешка светица. Родствените ѝ връзки са такива, че от нея тръгват не само чешките крале – по-голямата част от кралиците на Чехия също водят рода си до нея.

Тя живее в момента, в който две неща тръгват заедно: покръстването на чешките земи и издигането на Пршемисловци – рода, който преданието извежда от орача Пршемисъл.

Две версии за произхода ѝ

Животът ѝ е описан в множество легенди, а за самия ѝ произход има две, между които е трудно да се избере.

Кристиановата легенда я поставя в Мелник – днес в Средночешкия край, на трийсетина километра над Прага, там, където Вълтава се влива в Лабе, от източната страна на реката. Баща ѝ според този разказ е Славибор – вожд на пшованите, славянско племе, чиято крепост Пшов е стояла на мястото на днешния мелнишки замък. Средновековните жития дават и името на майка ѝ – Лидослава.

Другата версия е старобългарска – на чешки такива текстове се определят като „старославянски“. Според нея Людмила произхожда от сръбските земи и е израснала като езичница, принасяща жертви на славянските божества.

Бракът, който променя Чехия

Пршемисловци по онова време съвсем не са единствената сила в Чехия. Позициите си извоюват постепенно – вероятно с подкрепата на великоморавските князе, но най-вече чрез търпеливо натрупване на власт. Владеят ключово разположените средночешки територии; а извън тях изворите сочат само още две средища на власт – едното на юг, другото на запад.

Изтласкването на съперниците обаче не става само със сила. Голяма роля играят браковете – и бракът на Людмила е точно такъв случай.

През 874 или 875 г., на четиринадесет или петнадесет години, тя е омъжена за княз Борживой – първият исторически засвидетелстван чешки владетел и първият християнин на престола. За петнайсетина години ражда най-малко шест деца, трима синове и три дъщери. По име са известни само двама от синовете: Спитихнев (875-915) и Вратислав (около 888-921).

Покръстването

От Моравия Борживой води със себе си старобългарски мисионери, начело с презвитер Кайх. Легендарната традиция обаче настоява, че самият той е кръстен от свети Методий.

Според същите легенди малко по-късно Методий кръщава и Людмила. Датата се спори, като за най-вероятна се приема 883 г.

От управлението на Борживой е останало едно добре документирано дело: той нарежда да се построи първата християнска църква в чешките земи – ротондата „Свети Климент“ в Леви Храдец.

Опитът да покръстят страната обаче среща съпротива. Езичниците изгонват княжеската двойка и тя се завръща едва след време; управлява няколко години и после се оттегля в крепостта Тетин край Бероун.

Убийството в Тетин

Борживой умира някъде между 888 и 889 г. Следва кратък период, в който делата се водят от Сватоплук Великоморавски, а после престолът минава у Спитихнев. Той умира през 915 г., наследява го брат му Вратислав I, а когато и той си отива през 921 г., владетел става осемгодишният му син Вацлав.

Людмила поема възпитанието на внуците си – Вацлав и Болеслав, бъдещия княз Болеслав I. И точно тук се появява конфликтът.

Снаха ѝ Драхомира не понася влиянието на свекърва си върху децата, и особено върху бъдещия княз. Причината обаче не е само лична: двете жени гледат в различни посоки. Драхомира търси по-тесен съюз със Саксония, което заплашва независимостта на княжеството, докато Людмила държи на Бавария, където такава опасност няма.

По Кристиановата легенда снахата плаща на двама наемници – Туна и Гомон, за които се смята, че са били варяги – и ги праща в Тетин. Според житието те я удушават със собствения ѝ воал в нощта срещу 16 септември 921 г.

Трапезата

На масата се слагат прясна питка и грозде.

Обичаят иска жените да замесят пресни питки и да ги раздадат за здраве заедно с плодовете, които градината дава по това време на годината.

Какво се почита на този ден

Денят е посветен на християнските добродетели и на стремежа към тях. Зад това стои старо народно убеждение: стореното добро не се губи и все някога се връща, а човек с добро сърце не осиромашава, колкото и празен да му е джобът.

Затова на този ден никой не отминава изпаднал в нужда – бил той бедняк или останало без родители дете. И никой не затваря вратата пред гост, дори да е дошъл без покана.

👉Календар с Именни дни

👉Вижте всички Именни дни през Септември

Вижте още и ⤵️
Пожелания за Людмил и Людмила
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъж

Оценете статията:

Коментари

Още от тази категория

Петровден

Петровден

Петровден почита апостолите Петър и Павел и слага край на Петровия пост. Вижте обичаите, забраните за деня и...

Петларовден

Петларовден

Петларовден е рядко познат прабългарски празник, съхранен в село Еркеч. Вижте какво се прави с петела, какви са...

Свети Врач

Свети Врач

На 1 юли се почитат безсребърниците Козма и Дамян – братята лечители. Вижте народните обичаи на Свети Врач...