Трифоновден

Трифоновден се отбелязва на 1 февруари 2027 г.

Свети Трифон е мъченик, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Роден в гр. Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.

На днешния ден се отбелязва и Трифон Зарезан.

Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️

💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!

Именници

Лозан, Лоза, Лозо, Лозина, Секул, Трифон, Лоза, Лозан, Лозана, Лозен, Лозена, Лозина, Лозка

Трифоновден – празник на лозята, виното и българския дух

Трифоновден е един от най-обичаните и колоритни български празници, отбелязван на 1 февруари (по нов стил) или 14 февруари (по стар стил). Посветен е на Свети Трифон, покровител на лозарите, винарите и кръчмарите, и символизира началото на новата земеделска година.

Произход и значение на празника

Свети Трифон е християнски мъченик, а в българската народна традиция образът му се преплита с древни езически вярвания, свързани с плодородието, земята и виното. Затова празникът е известен още като Трифон Зарезан – от обичая да се „зарязват“ лозята, за да бъдат здрави и плодовити през годината.

Традиции и обичаи

Рано сутринта стопанките приготвят празнична трапеза – обикновено с питка, печена кокошка, луканка и вино. Мъжете се отправят към лозята, където извършват ритуално зарязване на лозите. Те поливат корените с вино и отправят благословии за богата реколта.

След ритуала празникът продължава с обща трапеза сред лозята, песни, хора и добро настроение. В някои региони се избира и „цар на лозята“, който символично ще носи късмет и плодородие през годината.

Виното – сърцето на Трифоновден

Няма Трифоновден без вино. То е не просто напитка, а символ на радостта, споделянето и връзката между човека и природата. Празникът е повод да се почете трудът на лозарите и винарите, които превръщат гроздето в едно от най-ценните богатства на България.

Трифоновден днес

Днес Трифоновден се чества както в малките населени места, така и в градовете – с фестивали, винени дегустации и фолклорни събития. Празникът остава жив символ на българските традиции, на уважението към земята и на любовта към доброто вино.

Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб – пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак.

Трифоновден - празник на лозатя — Трифоновден – празник на лозатя

В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение.

„Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“.

Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци„, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

Празничната трапеза

Тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита.

За целта са необходими единствено 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората ѝ.

Като основно ястие по стар български обичай се препоръчва пълнена кокошка.