Св. Григорий Богослов, архиепископ на Цариград

Св. Григорий Богослов, архиепископ на Цариград се отбелязва на 25 януари 2027 г.

На 25 януари (по нов стил) се чества св. Григорий Богослов. Имен ден имат всички с имената Григор, Григорий и Гриша.

Самото име идва от гръцкото григорос и означава „бодърстващ“, буден.

Именници

Горан, Горян, Горица, Григорий, Григор, Гриша, Горан, Горян, Горяна, Григор

Един от тримата Кападокийци

Заедно с св. Василий Велики и неговия брат св. Григорий Нисийски той съставя прочутото тризвездие, познато като „тримата Кападокийци“. През IV век именно те дооформят православното учение за Светата Троица.

Григорий сред тях е словото. Майстор е на проповедта и на стихотворната реч, а животът му е познат от два вида извори: чуждите свидетелства – на св. Василий Велики и на блажени Йероним – и собствените му съчинения, преди всичко писмата и автобиографичните стихове.

Св. Григорий Богослов – 25 януари

Той сам е разказал живота си, при това с истински лиричен драматизъм. И разказът не е за победи.

Григорий обича безмълвието и богосъзерцанието; волята му го тегли към пустинята. Вместо това го призовават към пастирско служение – точно в разгара на църковните смутове през IV век. Целият му път минава в постоянно насилие над собствената воля, в непрекъснато смиряване на пориви и с вечно наранено сърце.

Ранните години

Ражда се в Арианз при Назианз, Кападокия, около 330 година. Родителите му – св. Нона и св. Григорий Назиански Старши, епископ – още от най-ранното му детство му налагат „златната верига на благочестието“.

Науката го овладява рано и неудържимо. Заедно с по-младия си брат Кесарий започва образованието си в близкия Назианз, продължава в Кесария Кападокийска – и там за пръв път среща Василий.

След кратък престой заминава за Александрия, където Кесарий учи медицина. Но бъдещият богослов търси друго, по-голямо, и оставя брат си.

Атина

През 349 г. тръгва за Атина. По пътя корабът попада в буря и сред смъртната заплаха на вълните Григорий повтаря обета на майка си – че ще се посвети на Бога.

В Атина намира повече от онова, за което е дошъл:

„Аз търсих там красноречие и намерих щастие, защото там намерих Василий. Аз заприличах на Саул, който търсил ослици, а си намерил царство (1Цар. 9:3,10). Случайната придобивка се оказва по-висока, отколкото главната цел…“

Двамата се свързват с най-тясно доверие и привързаност. За себе си могат да кажат с псалома: „С единомислие ходихме в Божия дом“ (Пс. 54:15).

„У нас всичко беше общо – и едната душа свързваше това, което разделяха телата…“

Григорий е чувствителен и лесно раним; има нужда от обич и приятелството с Василий остава най-нежната връзка в живота му. В шумната и разсейваща Атина двамата се движат само по два маршрута – към християнските храмове и към преподавателите по светски науки. Трети път за тях няма.

С какво остава в богословието

Спорът на IV век не е академичен. Арианството отрича, че Синът е единосъщен на Отца, и по онова време държи по-голямата част от източните катедри – включително императорския двор.

Приносът на Григорий е в езика. Там, където други търсят политическо решение, той изгражда терминологията: как се говори за едно същество в три лица, без нито едното, нито другото да се загуби. Именно той пръв формулира ясно и божествеността на Светия Дух – въпросът, който Първият вселенски събор оставя недоизказан.

Затова и Вторият вселенски събор дописва Символа на вярата точно в тази му част.

Служението

Връща се в Кападокия и е ръкоположен – против волята си. Същото се повтаря, когато Василий, вече архиепископ, го поставя за епископ на малкото градче Сасима в разгара на църковно-административен спор. Григорий приема тежко този избор и почти не встъпва в длъжност.

Големият му час идва в Константинопол. Столицата е под властта на арианите и православната общност е свита до една малка домашна църква – „Анастасия“, Възкресение. Там Григорий произнася прочутите си Пет слова за богословието, заради които Църквата му дава името Богослов – титла, която в православната традиция носят само трима.

През 381 г. председателства Втория вселенски събор и е избран за архиепископ на Константинопол. Задържа се съвсем кратко: щом законността на избора му е оспорена, сам подава оставка и си тръгва, за да не разделя Църквата.

Краят

Оттегля се в родния Арианз и там най-сетне получава живота, който винаги е искал – тишина, молитва и писане. Оставя над четиристотин стихотворения и близо двеста и петдесет писма.

Умира около 390 година. Празникът му е на 25 януари, а на 30 януари, заедно с Василий Велики и Йоан Златоуст, го честват на Събора на светите Три светители.

източник: Православието

Вижте още и ⤵️
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъже
Пожелания за имен ден на дете