Българската история е изпълнена с превратности. Но не е важно какви сме били или какви ще бъдем. Това, което е важно е какви сме сега. А това е свързано с настоящето, което малко или много е свързано с традициите на миналото и остатъците от културни влияния, които са очертавали пътя на българската държава през вековете.
Това, което определя сегашния облик на страната, е кармично свързано с фолклора. За разлика от други народи, при които фолклорът е отражение на бита, то на това малко парче земя битът е отражение на фолклора. Легендите и преданията, които населяват всекидневието на българина, са останки от древност, която се губи извън границите на писмените скрижали и книги. Само един от тези примери е митът за Орфей, който влиза в царството на мъртвите за да търси любовта. Входът към това страшно място се намира в планината Родопи, която е една от най-мистичните планини в Европа. Нейни обитатели от незапомнени времена са самодивите, които извършват жертвоприношения за любов. Ние и сега, в рационалното време, сме готови в името на любовта да извършим най-безумните постъпки, които западния човек може да сметне за лудост, но така сме се родили под яркото южно слънце и така изкарваме живота си.
Страстите взимат връх над нашите мисли и в това се корени магията на тази страна.
Големият ни страх не е свързан със смъртта, а с това да не оставим следа след себе си. Още от древността един от българските ханове Омуртаг изписва с думи този страх: “Човек колкото и добре да живее – умира и друг се ражда. Нека този, който се роди да помни делата на този, който е умрял.”
По-голямата част от фамилните имена на българите са свързани със занаятите или уменията, които са притежавали патриарсите на родовите разклонения. Ние отдаваме една непарадна почит на уменията на хората, на техните дарби и таланти. Това ни кара на моменти да не оценяваме способностите на хората, които ни заобикалят в ежедневието, но рано или късно всеки човек бива оценяван по делата си.
Друга черта характерна за страната и българите е мистиката. Тя има дълбоки традиции в обществото. Християнството, което сме приели в 9 век, не е могло да игнорира езическите празници. Най-фрапиращият пример е свързан с настъпването на пролетта. Тогава всички българи, независимо от вярата, която изповядват, украсяват дрехите си с мартеници – сплитка от червен и бял конец, които стоят по нас докато не се появят щъркелите. Но мистичността се проявява най-силно в музиката ни. Чрез нея хората са комуникирали и общували по между си. В нея са закодирани най-древните послания на предците ни и на тези неизвестни хора, които са обитавали тези земи преди появата на митологичния човек.
От културните артефакти, които са безброй по нашата земя, могат да се отбележат градове, мегалитни комплекси и гробници, които по силата на съвременните научни анализи достигат време, много назад в древността. Перперикон – градът на Траките, се оказва по-древен от самите тях и артефактите, намерени там ориентират находките в епоха, когато се предполага, че Шумерската цивилизация още не е съществувала. С това античната Троя на Омир се оказва доста по-млада от Перперикон.
Сега ние можем само да се опитаме да намерим отговор на въпросите, закодирани в тези величествени монументи от древността. Важното е, че съществува приемственост в уменията и тя се предава от поколение на поколение. Отделният човек у нас не се крие зад анонимност. Всеки майстор с гордост подписва своите произведения. Всеки предмет има художествена стойност, произведен е на ръка, без участието на машина и в него са вложени любовта или мъката на твореца в момента, когато го прави. Това личи в шарките на килимите и чергите, в керамичните съдове и в звънците на ковачите.
Вижте още и ⤵️
Български пословици и поговорки
Български гатанки
Българската просвета култура и славянската писменост
