Гатанката е фолклорен жанр, все така старинен и все още жизнен в практиката. В наше време гатанката широко е застъпена главно в детската литература.
Гатанката отначало е била свързана с някои суеверни елементи.
Гадаело се е обикновено след сезона на усилна полска работа, през есента и зимата с оглед да не се причини пакост на посевите и добитъка. Отзвук от старото отношение към гатанките личи в одухотворяването на много земни и небесни предмети. Така за слънцето е създадена гатанката “Една божа кравица целия свят изпълнила“. За култа към слънцето в образа на крава говори фолклорът и на други народи. Слънцето в образа на крава е дадено и в други гатанки. Червената му светлина при изгрев напомня проливане на кръв по съседните хълмове.
Предмет на гатанките е разнообразният свят на околните предмети и явления на природата, бита и човека. И гатанката като пословицата е рожба на селската действителност. Тя черпи образи и действия от семейния живот, земеделието, животновъдството и изобщо от материалната култура на село.
Отначало гатанката е само алегория, наподобяване на предмети и действия. Постепенно обаче тя придобива нов смисъл — да дава познания за околния свят действено, — образна форма. Чрез гатанката народът проявява своето остроумие, талантливост, съобразителност, наблюдателност. Гатанката отговаря по своя характер на детския и младежки ум с интересните любознателни въпроси за причините на нещата и явленията.
Вижте нашата колекция гатанки:
Златна пшеница у синя паница, паницата некупена, над земята залупена. — Небето (Брезнишко).
Син вир дъно няма. — Небето (Тетевенско).
Прострях кожа биволска, сипах грах, турих гълъб да го пази. — Небето, звездите и месецът (Кюстендилско).
Поле немерено, овци неброени, рогат овчар чувач. — Небето, звездите и месецът (Разложко).
Една тава, пълна с лешници, по средата само един орех. — Небето, звездите и месецът (Търговищко).
Синя риза и бройница, пълна с просо и пшеница, и две дюли миризливи. — Небето със звездите, слънцето и месецът (Пловдивско, Копривщица).
Бяла погача над керемиди виси. — Месецът (Прилеп).
Опулен байчо над вода виси. — Месецът (с. Ново село, Пловдивско).
Половин резник у морето хвърлен. — Полумесецът (Копривщица).
Златна кокошка със златни пилета. — Месечината и звездите (Тетевенско).
Един кон из яйца ходи, а ни едно яйце не строши. — Месецът и звездите (с. Радуй, Брезнишко).
Два братя и денем и нощем се гонят, и пак не могат да се стигнат. — Слънцето и месецът (Тетевенско).
Една капка мед по сичкио свет. — Слънцето (Новоселско — Елинпелинско).
Заклаха овен на долната планина, пръсна кръвта на горната планина. — Слънцето (Кюстендилско).
Пълна паница с жълто масло. — Слънцето (Софийско).
От едно огнище цял свят се грее. — Слънцето (Прилеп).
Мета, мета, не се измита, нося, нося, не се изнася. — Светлината в стаята.
Снага нема, а се мърда, дека одиш — все по тебе. — Сянката (с. Радуй, Брезнишко).
Снага няма, сякой я види. — Сянката (Драмско).
Вида го и пипам го, па не можа да го фана. — Сянката
(Тетевенско).
Всичко отнася водата, едно не може. — Сянката (Пиротско).
Вържи, коли, кръв не пуща, ходи, броди, път не става. — Водата (Пловдивско).
Цървен бик низ поле реве. — Пороят (с. Туроковци, Трънско).
Сивко висна, всичката земя я стисна. — Ледът (Горноджумайско Благоевградско).
Дълга Яна кривулана, глава има, сянка няма. — Реката (Варненско).
Дълга, тънка невестица снага има, сенкя нема. — Реката (с. Радуй, Брезнишко).
Без ноги, без крила, без снага; не види се, не чуе се, бърже лети, нестига се. — Времето (с. Радуй, Брезнишко).
Брат и сестра денем и нощем се надварят кой по-дълъг да стане. — Денят и нощта (Ловешко).
Квачка с дванайсе пилета. — Годината с дванадесетте месеца (Бяла черква).
Едно дърво с дванайсет клона, на всякой клон по четири гнезда и във всяко гнездо по две сухи шюмки. — Годината, месеците, четирите седмици в месеца и двата постни дни в седмицата. (Панагюрище).
Едно дърво има дванайсет клона, всеки клон има по четири гнезда, всяко гнездо има по седем яйца. — Годината, месеците, седмиците и дните (Пловдивско).
Зъби нема и пак къса. — Зимата (Прилеп).
Стара е и беловласа, зъби няма, а всичко яде, цял ден съка, цял ден хапе. — Зимата (с. Мещица, Пернишко).
Бяла патка без зъби, пък зле хапе, та боли. — Зимата (Бяла черква).
Четири cecтpи на една майка: най-старата е зла, та бесна, белокоса, беловласа, с бели дрехи облечена, само съска, зъби нема, а свето изяжда; другата е хубавица — се у бело и зелено, цел ден ходи, цел ден шета и песни пее; третата сестра е много работна, се работи, не запира, рано збира за сва земя; по нея е най-малката, най-гиздава, у кола седи, кошове кара, та цел народ рани. — Годината и четирите годишни времена (с. Самотвор, Софийско).
Чуеш го, а го не видиш. — Вятърът (Трънско).
Смок свири на висока планина, кръстата гора му играе. — Вятърът (Щип).
Скокна перушан, подскокна, всичката земя потърси. — Гръмотевицата (Източна България).
Черно мече по дол се влече. – Мъглата (Щип).
Разторбешена майка, хубаво дете, палаво внуче. — Лозата, гроздето и виното (Щип).
Черква със един стълб. — Гъбата (с. Плевне, Драмско).
Една шугава коза на една нога стои. — Гъбата (Криворечна паланка, Македония).
Отвън зелено, отвътре червено. — Динята (с. Слатина, Ловешко).
Пролет се облича, есен се съблича. — Дървото (Брезнишко).
Една баба на една нога стои, двеста кожуха загърнала. — Зелката (с. Радибуш, Паланечко — Македония).
Кожата църна, сърцето бело. — Кестенът (Велес).
Дълго, дълго като въже, да е въже, не е въже; драска, драска като котка, да е котка, не е котка; уши тули като заек, да е заек, не ме заек! — Къпината (Чирпанско).
Кокалите му отвънка, месото му отвътре. — Лешникът (Ловешко).
Малко гърненце, сладко варивце. — Лешникът (Тетевенско, също и Щипско).
Имам си едно цървено теле с четиресет кожи е облечено. — Лукът-кромид (Щип).
Стар дедо со бела брада. — Лукът-праз (Велес).
Надолу му главата, нагоре му нозете. — Лукът-праз. (Банско).
Лиже сол като вол, да е вол, вол не е, има миша опашка. — Ряпата (с. Слатина, Ловешко).
Пълна кутия с дребни мъниста. — Смокинята (Щип).
Мотовила вила, вила, ни ти вода пила, ни ти треве пасла, а педя сланина нарасла. — Тиквата (с. Ябланица, Тетевенско).
Пуна църква войници, све на по йедну ногу стойу, нема врата да изкаче. — Тиквата (Трънско).
Коса има, глава нема. — Царевицата (Благоевградско).
Црънко, маленко през пладнина пасе, у гора се крие. — Въшката в човешката глава (Граовско).
Отгоре дъска, отдоле дъска, а унетре жива душа. — Костенурката (Граовско).
Блюдо върху блюдо, внетре цицина. — Костенурката (Демирхисарско).
Вижте и:⤵️
Български пословици и поговорки
Български народни поговорки
На лъжата краката са къси
