Вечерта срещу празника домочадието се събира около софрата, която е отрупана с различни ястия – всичко онова, което семейството желае да има през годината. Стопанката припалва четири зърна тамян върху лемежа и с кръгови движения отляво надясно прекадява цялата трапеза.
Ето и кратко видео с информация за празника 
На Васильовден празнуват имената (именници)
ВАСИЛ, ВАСА, ВАСИЛКА, ВАСИЛЕНА, ВАСИЛИЯ, ВАСО, ВАСЯ, ВЕСА, ВЕСЕЛ, ВЕСЕЛИНА, ВЕСЕЛА, ВЕСЕЛИН, ВЕСКО, ВЕСО, ВЪЛКАДИН, ВЪЛКАН, ВЪЛКО, ВЪЛЧО, ВЪЛО, ВЪЛЬО, ВЪЛЧАН, ВЪЧО, ВЪЛКАНА, ВЪЛА, ВЪЛЮ, Васил, Василка, Василий, Василен, Василена
След това три пъти завърта тавата с паницата, в която предварително са наречени „късмети“ от дрянови пъпки за имот и добруване, и разбира се – сребърна пара. Всеки бърза да разчупи своя край, за да види какъв ще е късметът му през годината. Този празник се отличава с богата обредност. Това е деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Обичаите, които се изпълняват на този ден са: обредна трапеза, сурвакане, маскирани дружини и „ладуване“.
Вечерята срещу Нова Година е втората Коледна Вечеря. Традиционни за трапезата са блажните ястия. На трапезата има пита, свинска глава, баница и пр. Питата е без шарки и оше топла се слага на масата. След като най-възрастният в семейството прекади трапезата, той вдига високо питата, разчупва я и дава на всеки по едно парче: по реда на възрастта им. Баницата е с късмети, тя се завърта три пъти и всеки взима падналото се пред него парче. Останалата част от баницата се пази „за Богородица„.
Момите и ергените запазват първия залък от парчето си и го слагат под възглавницата си, като вярват, че който сънуват през нощта, за него ще е омъжат (оженят). Свинската глава е второто ястие тази вечер. На Васильовден е единствения случай, когато свинско месо се принася и кади, на нито един друг празник това не се прави. След вечеря събират трохите от масата и ги хвърлят в огъня и наричат:
„Хайде да се ражда: вино, жито, коприна, тютюн и пр.“
Тази вечер се гадае за предстоящите сполуки през Новата година. Това обикновено става пред огъня или край трапезата. Ако ядките на орехите са здрави и едри, здрави ще бъдат и домашните. Ако някой кихне на трапезата това се приема за добър знак и на кихналия се нарича първото родило се животно.
Пукат се и дрянови пъпки, чиято пъпка пукне и подскочи, той ще бъде здрав и пъргав през годината. В някои села от кромида, който е каден, нарязват на дванадесет колелца, слагат сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен,ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо. След прибирането на трапезата недогорялата свещ, орехите, суровото жито и палешника с пепелта от предишната коледна вечеря се за запазват.
Обичаят сурвакане е втората част от празника. Той започва на зазоряване. Сурвакарите са момчета до 10 – 12 годишна възраст. Те се събират на групички и обикалят къщите на близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко от тях е има торбичка и носи задължителната за случая сурвачка. Сурвакарите удрят с пръчката всеки от семейството, като започват от най – възрастния, и честитят:
„Сурва , сурва година,
Весела година,
Голям клас на нива,
Голям грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо – здраво догодина,
Догодина, до амина.“
Тази благословия не се пее, а се изрича. Тя се прави за здраве и изобилие във всичко. В някои райони сурвакарите пеят и песни. Навсякъде ги даряват с кравайчета, плодове, орехи, сланина и др. Друг обичай, който се изпълнява на празника е ладуването (дайлада, тайлада, топене на пръстени). Традиционната представа за новогодишните суроваканици на българите винаги е била свързана както с тяхната украса, така и с прякото им обредно предназначение, свързано с митологичната култура на народа.
Тя представя суровакницата като форма на световното дърво, а сурвакарите – медиатори между световете, п редопределящи бъдещото плодородие, изработваните сурвачки по българско са два типа: „дялани“ и „вити“. Дяланите могат да са „булки“ или „перашки“, а витите се изработват от „клонати“ дрянови пръчки, с положена върху тях украса от разноцветни вълнени конци, пуканки, ошав, люти чушлета, семки, стафиди, цветни хартийки.
Този тип украсени суровачки са познати в народната терминология като „писани“, „шарени“, „пъстрени“, „сторени“, „китени“ и др. Съдържанието на всички тези термини обаче е еднозначно, защото народът не прави строга разлика между единия тип и другия. След сурвакарите (по икиндия) по къщите ходят маскирани младежи с „камила“ или „джамало“ за поздрав към стопаните, за здраве и добър приплод през следващата година, като джамаларят благославя:
„Дето стъпи джамалото,
радост и берекет да има!
Както ми е здрав топуза,
тъй да са здрави хората!
Както са рои пчелата,
тъй да са плодят децата!“
После „джамалото“ символично умира,за да умре злото в дома на стопанина и отново възкръсва, както се събужда природата, за да даде повече плодородие на хората. в замяна на своята игра – словесна и имитативна плодоносна магия, младежите получават продукти, пари и добра почерпка. В Таврия (Запорожка област, Украйна) а Стара-Нова година – както българите там наричат този ден, до късно след полунощ по къщите ходят младежи, маскирани или просто с начернени лица, и благославят всичко живо с докосване, което носи здраве и плодородие.
Вижте още и
Пожелания за Васильовден
Гадания на Васильовден
Поверия за Васильовден
Васильовден – трапеза и традиции
Още пожелания изберете тук
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъж
