Св. Силвестър и Карамановден на 2 януари

Св. Силвестър, Карамановден, Волски празник се отбелязва на 2 януари 2027 г.

Вторият ден от новата година е денят на Свети Силвестър. У нас празникът е познат още като Карамановден и Волски празник.

На тази дата църквата почита св. Силвестър, роден в Рим. Негов учител във вярата и в науките е благочестивият презвитер Кирин.

Именници

Горан, Горян, Горица, Горун, Караман, Момчил, Момчо, Огнемир, Огнен, Огньо, Огнян, Пламен, Пламена, Серафим(А), Силва, Силвана, Силвестър, Силвия, Горан, Горян, Горяна, Момчил, Огнен, Огнена, Огняна, Пламен, Пламена, Пламенна, Серафим, Серафима, Силвена, Силвина

Житие на светеца

По онова време в столицата на империята прииждат странници отвсякъде. Домът на младия Силвестър е отворен за тях – подслонява ги на драго сърце.

Волски празник – имен ден на 2 януари

Един ден градоначалникът го извиква да принесе жертва на боговете и го заплашва с мъчения и смърт, ако откаже.

Силвестър предвижда близкия край на користолюбивия управител и му отговаря с думите от притчата за безумния богаташ: „Нощес ще ти поискат душата“ (Лука 12:20). Добавя, че заплахите му няма да се сбъднат.

Самонадеяният Тарквиний нарежда да отведат Силвестър в тъмница и да го оковат. Същата вечер обаче, докато обядва, в гърлото му засяда рибена кост. Към полунощ умира, а Силвестър излиза на свобода.

Мощите му почиват в гробница, която сам е изградил върху катакомбата „Св. Прискила“ – една от най-старите гробници на Вечния град.

Волът, който оживял

С името на светеца е свързано и предание, което обяснява целия български облик на празника.

Магьосник на име Замврий, върл противник на християните, умъртвява вол – прошепва му на ухо името на един от своите богове и животното пада мъртво.

Силвестър научава за това и поставя условие: щом Замврий е отнел живота, нека сам го върне – защото такава власт има единствено Бог.

Замврий не успява. Тогава Силвестър се уповава на своята вяра и волът оживява.

Оттам светецът се смята за покровител на животните и най-вече на воловете.

Волски празник

Целият ден е посветен на едрия рогат добитък и най-вече на вола, който някога тегли всичко в стопанството.

Обредът е свързан с чистенето на оборите и има подчертано очистителен характер.

В Западните Родопи денят се нарича Сполезов. Там гледат кой пръв ще прекрачи прага: гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде такава и годината.

Свинско месо и сланина не се слагат на трапезата – за да са здрави животните.

Кой е историческият Силвестър

Житието, което народът е запомнил, е само едната половина. Другата е църковна история.

Силвестър I е римски папа от 314 до 335 г. – тоест точно в годините, в които християнството от гонена вяра се превръща в позволена, а после и в привилегирована. Управлява при Константин Велики, а по негово време се провежда и Първият вселенски събор в Никея.

Именно това го поставя на 2 януари в календара: той е първият папа, който не е мъченик. Умира в мир, а не под меч – нещо, което дотогава почти не се случва.

С името му се свързва и известна легенда – че е излекувал Константин от проказа и го е кръстил. Историците отдавна са показали, че разказът е по-късен, но той е останал в иконографията и до днес.

Риначите

Обредът върви през нощта срещу празника.

Момците, ходили на коледуване, тръгват по къщите, в които има биволи или друг едър добитък, и изриват тора, останал в обора още от Коледа.

Стопаните са им оставили в обора торба с хляб, месо и вино. Риначите я вземат и си тръгват, без да се обадят.

На другия ден вече могат да бъдат поканени на гости – особено там, където има мома за женене. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.

Откъде идва „Карамановден“

Второто име на празника няма нищо общо със светеца. Караман е име на вол – едно от най-често срещаните в българското стопанство, наред с Гальо, Белчо и Сивчо.

Давало се е на черен или тъмен вол: кара на турски означава черно, а ман е обичайната наставка в имената на добитъка.

Така празникът е кръстен буквално на животното, а не на човек – рядък случай в календара. И по това си личи кое е стояло в центъра на деня за онези, които са го празнували.