Паник атаката идва неочаквано и без предупреждение. В тези 15 мин човек усеща внезапно и интензивно чувство на тревожност и напрежение. Симптомите са над 20. Психотерапевтът д-р Димитър Тенчев ги разделя на две основни форми.
Ужас
Първата, приемаща се за класическа включва сърцебиене, повишаване на артериалното налягане, изпотяване, слабост, треперене, изтръпване на крайниците.
При нея се усеща недостиг на въздух, позиви за повръщане или уриниране /дефекация, ирационален страх от полудяване или инфаркт/инсулт (съпроводено с болки в гръдния кош), кулминиращ в неконтролируем ужас – от там и името паническо разстройство.
Втората форма, която е по-тиха, не толкова драматична, но по-упорита за терапия и не по-малко неприятна е невровегетативната вестибулопатия.
При нея обикновено симптомиката е по-обрана – хроничен, често много силен водовъртеж, залитане, което може да достигне до неспособност да вървиш сам без да се държиш за някой или нещо, усещане за потъване/пропадане. Според специалиста причината за паническото разстройство е насъбраната през годините тревожност.
Лечение
„Решавай големите неща, докато са още малко“. Този цитат от Лао Дзъ използва д-р Тенчев за лечението на това състояние. Ключът е в започването на адекватната форма на психотерапия. Аз съм пристрастен към преживелищната терапия, която е много по-ефективна от вербално ориентираните методи, коментира той.
Хипнозата може да помогне човек да открие причината. Извел съм едно шеговито правило: „Развеждаш се, ако не даде резултат – сменяш работата, ако не даде резултат – сменяш държавата“.
Според специалиста в тази шега има много истина – дразнителят е хроничен и той се намира в непосредствената ни среда на битуване. Той подчерта, че не винаги дразнителят е на работното място, понякога е много по-близо до нас.
Важно е да се запомни, че паническото разстройство е алармен сигнал за промяна и че то е състояние, не диагноза, казва в заключение психотерапевтът.
Сезони
Атаките се случват независимо от сезона, понякога в най-неочакван момент.
Психотерапевтът Димитър Тенчев казва, че през лятото, в сезона на отпуските по правило намалява честотата на сезонните депресии.
От опит знаем, че някои хора са склонни да отключват тежки депресивни състояния през есенно-зимния период, а с увеличаване продължителността на деня и броя на слънчевите дни, в повечето случай този тип депресии отшумяват, каза той.
От друга страна обаче, хора, които са развили депресивни състояния, съпроводени със симптоматика на тревожност е вероятно да отключат депресивни състояния, когато останат неангажирани с външната среда и насаме със себе си.
Затова през летния сезон може да се наблюдава обостряне на паническото разстройство в два случая.
Първият – жегите може да са катализатор за паник атаки при хора с по-лабилна вегетативна нервна система.
Вторият – често човек е „стегнат“ и мобилизиран, докато има проблеми и си мисли, че е о,кей, казва д-р Тенчев. Така че често след хроничния стрес и дистрес, изживяван през годината, човек може в момент на “ отпускане “ през отпуската да преживее първите си панически атаки.
Каква храна да избягваме
Месото ни прави маниаци
Химични вещества, използвани при производството на месни продукти, увеличават риска от маниакален синдром. Това установило проучване на специалисти от университета „Джонс Хопкинс“ в САЩ.
Те анализирали данни събирани в периода 2007 – 2017 г за здравословното състояние и хранителния режим на участниците в проучването. В него се включили 1101 души на възраст между 18 и 65 години. Част от тях били в добро здраве, а друга част страдали от психични заболявания. Оказало се, че засегнатите от маниакален синдром 3,5 пъти по-често консумирали месо в сравнение с хората, които не страдали от психични заболявания. При това не била открита връзка между хранителния режим и други заболявания, като биполярно разстройство, шизоафективна психоза и депресия.
Експерименти с плъхове показали, че добавянето на нитрати, които се използват при консервиране на месни продукти, предизвикало за две седмици характерна за маниакалния синдром хиперактивност у гризачите. Маниакалният синдром се отличава с болестно проповдигнато настроение, повишена двигателна активност и психична възбуда.
Вижте още и ⤵️
Кога трябва да се консултираме с психолог?
Как да се справим с депресията
Депресията е заразна
Как да се преборим с есенната депресия?
Следваканционна депресия
