Пролетта е най-критичният период за организма

Чакаме с нетърпение пролетта, но организмът ни сякаш се съпротивлява – чувстваме се уморени, кръвното ни играе, обаждат се гастрити и алергии.

Сезонният преход от зима към лято е най-критичният в цялата година. Той подлага здравето на изпитания и натоварва организма. Активират се всички системи за пренастройка, но дейността им не добре съгласувана.

Обясненията са много и най-различни – като се започне от недостига на свежа и достатъчно витаминозна храна, дефицита на слънце, честите метеорологични промени с резки колебания в атмосферното налягане и температурите, понижения имунитет вследствие на прекарани вирусни заболявания и се стигне до обездвижването и чисто психическата умора от зимата.

Реакциите на организма също са различни – продължителни колебания в кръвното налягане, нарушения в сърдечния ритъм, по-нисък хемоглобин. Лекарите предупреждават за повишена опасност от образуване на тромби в кръвта, което води до повече инфаркти и инсулти. Обострят се болестите на психиката. А на всичкото отгоре трябва да свиквате и с т нар лятно часово време, т е да ставате с 1 час по-рано.

За да устоите на капризите на времето, трябва да сте внимателни. Много е полезно да изчистите тялото от токсини с подходяща диета и да подсилите имунитета, като презаредите запасите от ценни вещества. Докато се подготвяте да сте елегантни в ефирните пролетни дрехи, не прекалявайте с увлечението по свалянето на килограми. Погрижете се да нахраните косата и кожата, за да заблестите през пролетта. Използвайте умело и силата на цветовете за по-добро настроение.

Кои заболявания се събуждат?

През пролетта се вслушвайте по-внимателно в сигналите на организма. При оплаквания не се колебайте да посетите личния си лекар и да проведете необходимите изследвания. Това важи с още по-голяма сила за тези, които страдат от хронични болести на сърцето.

Медицинската статистика алармира – смъртността от сърдечен инфаркт през пролетта (март – април) е в пъти по висока, отколкото през останалите сезони.

Анализирайки фактите, учените определят като основна причина температурните амплитуди, които в някои денонощия са в порядъка на 17 – 20 градуса. Когато температурите са ниски, настъпва по-интензивна обмяна на веществата. Тя е в резултата най-вече от повишената активност на функцията на щитовидната жлеза – факт, който играе роля за ускоряване на сърдечната дейност. Това води до повишено усвояване на кислород от сърдечния мускул и до кислороден глад. Ниските температури са причина за повишаване съдържанието на холестерола и триглицеридите в кръвта, а също и в свободните мастни киселини. 

През пролетта продължават да ни атакуват грипът и настинките. Дори е доказано, че сме по-застрашени от заболяване. Времето е ту слънчево и топло, ту ветровито, влажно и студено. Организмът трудно устоява на промените, защото е поизчерпал запасите си от полезни вещества, а съпротивителните му сили са отслабнали през зимния период. Не пренебрегвайте профилактиката и избягвайте контакти с болни.

Преохлаждането е причина за обострянето на цистита и пиелонефрита. Не бързайте при първите слънчеви лъчи да зазимите ботушите и да замените топлите дрехи с къси поли и якета.

Стомашно-чревните проблеми (гастрит и язва) също не обичат пролетта. Не е установено дали заради хормонални преустройства, или заради промяна в биоритмите. Лекарите препоръчват да се изключат от менюто прекалено сладките храни. Концентрираната захар повишава нивото на кръвната захар, което води до отделяне на повече гастрин. Увеличава се и количеството на солната киселина в стомашния сок. Киселинната секреция дразни лигавицата на стомаха и на дванадесетопръстника. Чувствителния стомах реагира и на пържени храни, пикантно подправки и сол.

Дискомфорт усещат хората, които страдат от колит и ентерит. Най-често неприятното подуване, газове и болките се дължат на повишена консумация на храни с по-трудно смилаема целулоза. Лекарите съветват плавно да променяте хранителния режим, като не прекалявате със зелените салати. Хранете се по-често и на малки порции. 

Лесна уморяемост, понижено настроение, намалена работоспособност, сънливостта или безсъние – това са характерните симптоми на пролетната умора.

Най-доброто и ефикасно лекарство е слънчевата светлина, която директно „храни“ мозъка. Разхождайте се в парка, правете излети или просто се припичайте на слънце поне 20 мин на ден.

Помогнете на имунната система да възстанови функциите си. Не е задължително да се ползват мултивитаминни препарати. Достатъчно е всекидневно да ядете пресни плодове и зеленчуци. Не бързайте да изключвате портокалите от менюто си, защото са богати на антиоксиданти и неутрализират токсините. Микроелементите манган, мед, цинк, кобалт помагат за правилното функциониране на имунната система и същевременно действат освежаващо на мозъка.

Преходния сезон задълбочава неврозите и психическите разстройства.

Някои лекари отдават това на магнитните и радиационни промени в атмосферата, които повишават възбудимостта на нервната система. От значение е и нарастването на продължителността на деня, което изисква по-голяма активност.

С пролетта настъпва и сезонът на алергиите. Прашецът на дърветата и храстите предизвиква у по-чувствителните хора свръхреакция на имунната система. Най-големите причинители на респираторни алергии са полените – мъжките семена на растенията. Подобни свойства притежават полените и на нецъфтящите растения. Носейки се из въздуха, полените попадат е дихателните пътища. Именно за това топлото, сухо и ветровито време е най-благоприятно за страдащите от алергии. 

Т нар сенна хрема представлява възпаление на носа и е най-често срещаното алергично заболяване. То може да бъде причинено не само при вдишване на полени, а и на прах и пръст. Затова избягвайте разходките сред природата, проветрявайте дома само вечер и снабдете с поленов филтър климатика на колата.

Бодро начало

• Освен пресни плодове и зеленчуци хапвайте зърнени каши. Много са подходящи за сутрешна закуска. Пред готовите от типа мюсли със сушени плодове и ядки предпочитайте домашно приготвените – накиснете за една нощ във вода или кисело мляко овесени ядки, пшеница, просо.

• След зимното обездвижване постепенно преминете към по-активен начин на живот. Не е необходимо да се подлагате на изтощителни тренировки. Достатъчно е да правите 15 – 20 мин сутрешна гимнастика на отворен прозорец – коремни преси без пълно изправяне в седнало положение, вдигане на гирички от 1 – 3 кг. През няколко дни леко увеличавайте натоварването.

Ленено семе за здраво сърце

• Лененото семе е богато на незаменими мастни киселини (ЕМА) и се използва за лечение на сърдечни заболявания и различни заболявания. ЕМА работят за защита на клетъчните мембрани, правят ги ефективни при приемане на полезни вещества, докато блокират вредните. Лененото семе е източник на омега-3 мастни киселини: 1 с л съдържа около 2,5 гр два пъти повече , отколкото хората получават при обичайния си начин на хранене. Има също омега-6 под формата на линолова киселина.

• Лененото семе може да помогне за защита срещу сърдечно-съдови заболявания и високо кръвно налягане, така опасни през пролетта. То потиска възпалителните реакции, които причиняват втвърдяване на плаката и лошо кръвообращение.

• Полезно е и при запек, хемороиди, камъни в жлъчката, възпаление на червата.

• Лененото семе е много ефективно при акне, екзема, псориазис, слънчево изгаряне. Есенциалните мастни киселини са изключително полезни за кожата и предпазват от стареене.

• Тъй като хормонобалансиращите лигнани и растителните естрогени в лененото семе помагат за стабилизиране на съотношението естроген-прогестерон, те могат да имат благоприятен ефект върху менструалния цикъл, както и за облекчаване на горещите вълни при менопауза.

Вижте още и
Как да преборим пролетната умора
Пролетни грижи за красотата
Какво ни носи пролетта по знаци
Диета за подсилване на имунитета
Повишете имунитета
Ударно подсилване на имунитета