Нестинарство е танц върху жарава. То е главното събитие на празника на Св.Св. Константин и Елена – на 21 май. В нестинарския огнения ритуал прозира древен култ към слънцето. В традиционната народна култура на българите е широко разпространена представата, че земният огън е отражение на небесното светило. И когато слънцето се възражда през пролетта след зимата, се практикуват различни огнени обреди. Вярва се, че така хората стимулират по магически път слънцето, за да им донесе плодородие и здраве.
Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️
💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!
Най-пряко съприкосновение с огъня е обичаят да се прескачат разпалени огнени клади. Има поверие, че който е прескачал огъня, ще бъде здрав през годината. Но нестинарите правят много повече – те влизат боси в пламтяща жарава и играят ритуален танц. Удивителното е, че жаравата не обгаря босите им нозе.
В наше време мнозина наблюдатели на ритуала се ентусиазират да опитат този огнен танц, но в повечето случаи получават тежки изгаряния. Самите нестинари твърдят, че когато играят боси по жаравата, светците-покровители Константин и Елена ги пазят и им проправят пътека в жаравата. Има и обяснения, че нестинарите владеят тайнствена техника как да стъпват върху горящите въглени, за да остават невредими. Но потомствени нестинари разказват, че танцът върху жарава не се отдава на техни братя и сестри. Така че нестинарството е призвание за малцина.
Загадъчният произход на нестинарския ритуал навярно отвежда към културата на древните траки, живели по българските земи. Но достигналата до нас обредност е посветена на християнските светци Константин и Елена. Тяхна икона държат в ръце нестинарите, докато играят по жаравата. А празникът на тези светци е кулминация на нестинарската обредност.
Познати са случаи нестинарите да играят и на други празници – напр. в деня на Св. Илия, който се смята за повелител на небесния огън. Нестинари разказват, че навремето техните ритуали се изпълнявали дори по шест пъти през годината.
Тази традиция в България е характерна единствено за района на Странджа планина – най-югоизточният район на страната. Но в повечето села вече е изчезнала. Сега ритуалът се пази само в селата Българи и Кости. В последните години расте общественият интерес към обичая и това помага за неговото съхраняване.
Подготовката за нестинарския празник започва още след Великден. Първо се извършва ритуално почистване на свещения за нестинарите извор, наричан “аязмо”. В целебните му води се “къпят” символично нестинарските икони. Те се съхраняват в специално светилище на нестинарите. А заедно с тях се пази през годината и свещеният тъпан, под чийто съпровод се изпълнява обредът.
Нестинари казват, че думкането на тъпана и специалните нестинарски мелодии на гайда отприщват тайнствени усещания, които ги тласкат да влязат в огъня.
Макар нестинарите да са главните изпълнители, в празника на Св. Св. Константин и Елена участват и всички жители на селото. Устройва се общоселска трапеза. Принася се в жертва овен или бик и се сварява, а гозбата се раздава на всички. За жертвоприношение се считат и обредните хлябове. Тяхната кръгла форма и изрисувани слънчеви символи отново напомнят връзката на обредите с небесното светило.
Колкото и древни езически корени да има нестинарството, през вековете той се е свързал с християнската обредност. В деня на празника жителите на селото начело с нестинарите и иконите правят обредно шествие. То обхожда нестинарския извор, свещени вековни дървета край селото и непременно църквата. През това време в центъра на селото гори огромна клада. Привечер, след залез слънце горящите дървета са се превърнали вече в искряща жар.
Въглените се разстилат в кръг – отново препратка към слънчевия диск. И музикантите, застанали край пламтящия кръг, засвирват специалната нестинарска музика. Тогава и самите нестинари, облечени в дълги платнени ризи, с вдигната над главата икона на Св.Св. Константин и Елена навлизат в своето огнено хорище.
Под стъпките им въглените припламват. Някога в кулминацията на своята игра нестинарите изричали предсказания за съдбата на селото и за предстоящата реколта. Така че нестинарите са били истински жреци и прорицатели.
Вижте още и ⤵️
💌 Пожелания за Св. Константин и Елена
Всички български светии
Обичаи за Цветница
Българските традиции
