Всички български светии

Всички български светии се отбелязва на 27 юни 2027 г.

Неделя на Всички български светии е подвижен празник и се пада във втората неделя след Петдесетница – веднага след Неделята на всички светии.

На същия ден се почита паметта и на всички преподобни и богоносни отци от Св. Гора, както и на преп. Давид Солунски.

Празникът е посветен и на онези светци, чиито имена днес не знаем. За тях се измолва молитвено застъпничество и благословение над целия български народ.

Именници

Асен, Асенка, Ася, Аспарух, Десислав, Десислава, Камена, Кремен, Кремена, Крум, Румен, Румена, Румяна, Чавдар, Асен, Асенка, Ася, Десина, Кремен, Румена, Румяна

Най-новият празник в календара

Неделята на Всички български светии е най-новият подвижен празник в нашия църковен календар.

На него църквата отдава почит на всички исторически личности, живели по нашите земи и канонизирани за светци.

Всички те са хора на вярата и на духа. С делата си всеки от тях е стягал връзката между църквата, народа и държавата, а взети заедно, те очертават националната ни съдба – в доосвобожденската история няма период без свои мъченици.

Всички български светии

Отбелязаните в календара обаче далеч не са всички. По тези земи са просияли безброй светители, преподобни, пустинници и мъченици – от годините преди покръстването чак до ново време.

Неизвестните

Затова денят е и за тях – за неизвестните, дали живота си, за да оцелее вярата тук.

В същия ред влизат и монасите и подвижниците, напуснали света тихо и без следа. Църковните текстове ги описват като светещи с невидима светлина.

Първият по име

Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик.

Става дума за св. Енравота-Боян, най-възрастния син на хан Омуртаг. Загива за вярата някъде през 30-те години на IX век – посечен в Плиска, по заповед на собствения си брат Маламир.

Преди да се прости със земния живот, изрича думите:

„Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя…“

Пророчеството се сбъдва за около три десетилетия. През 864 г. цяла България приема християнството.

Кои са те

Списъкът обхваща близо единадесет века и в него влизат много различни хора.

От времето на Първото българско царство са Енравота-Боян, княз Борис-Михаил, Климент, Наум, Горазд, Ангеларий и Сава, цар Петър, Иван Рилски, Йоаким Осоговски, Прохор Пшински и Гавриил Лесновски.

От Втората българска държава – патриарх Евтимий, Теодосий Търновски, Ромил Видински, Петка Търновска.

От османските векове идват новомъчениците – Георги Софийски, Никола Софийски, Злата Мъгленска, Дамаскин Габровски и десетки други, загинали, защото са отказали да сменят вярата си.

От Възраждането – Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.

Общото между тях не е нито епохата, нито съсловието. Сред тях има хански синове и овчари, патриарси и обикновени занаятчии, книжовници и хора, за които не се знае нищо освен как са умрели.

Канонизирани български светци

Канонизираните за светци българи са 104.

Последните канонизации в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил.

На 26 юли 1962 г., по повод двестагодишнината от „История славяноболгарская“, Синодът причислява към лика на светците преп. Паисий Хилендарски. По същото време е канонизиран и св. Софроний Врачански.

Защо неделя, а не дата

Празникът няма фиксиран ден и това е нарочно.

Подвижните празници се въртят около Великден и мястото им в годината се определя от него. Неделята на всички светии идва седмица след Петдесетница – тоест след слизането на Светия Дух, с което започва самата Църква.

Логиката е последователна. Първо се чества Църквата като цяло, после – нейният български дял. Всяка поместна православна църква има свой такъв ден: гърците, руснаците, сърбите също честват собствените си светци във втората неделя след Петдесетница.

Така празникът казва нещо просто: българските светци не са отделна история, а част от общата.

👉Календар с Именни дни

👉Вижте всички Именни дни през Юни

Не пропускайте да видите и ⤵️
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъж