Цветница

Една седмица преди Великден празнуваме Цветница, Връбница

13.04.2026

2 мин. за прочитане

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.

Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

На Цветница 2025, Връбница празнуват имената (именници)

АГЛИКА, БОЖУР, БОЖУРА, ВИОЛА, ВИОЛЕТА, ВИОЛИНА, ВЪРБА, ВЪРБАН, ВЪРБАНА, ВЪРБИНА, ВЪРБИНКА, ГЕРГИНА, ГРОЗДАН, ГРОЗДА, ГРОЗДАНА, ГРОЗДАНКА, ДАЛИЯ, ДАФИН, ДАФИНА, ДАФИНКА, ДАФНА, ДАФНЕ, ДЕЛЬО, ДЕЛЯН, ДЕЛЯНА, ДЕТЕЛИН, ДЕТЕЛИНА, ЖАСМИН, ЖАСМИНА, ЗДРАВКА, ЗДРАВКО, ЗЮМБЮЛ, ЗЮМБЮЛА, ИВА, ИВАНА, ИВАНКА, ИГЛИКА, КАЛИН, КАЛИНА, КАЛИЯ, КАМЕЛИЯ, КАРАМФИЛ, КАРАМФИЛ(А), КАРАМФИЛА, КАРАМФИЛКА, КИТКА, ЛАТИН, ЛАТИНА, ЛАТИНКА, ЛИАНА, ЛИЛИЯ, ЛИЛИ, ЛИЛЯН, ЛИЛЯНА, ЛИЛА, ЛОЗА, ЛОЗАН, ЛОЗО, ЛОЗИНА, ЛОЗАНА, ЛОЗЕН, ЛОЗЕНА, ЛОЗКА, ЛЮЛИН, МАЛИН, МАЛИНА, МАЛИНКА, МАЛИНКО, МАРГА, МАРГАРИТ, МАРГАРИТА, МАРГЕРИТА, НЕВА, НЕВЕН, НЕВЕНА, НЕВЯНА, РАЛИЦА, РЕНЕТА, РЕНИ, РОЗА, РОЗАЛИНА, РОЗАЛИЯ, РОЗЕН, РОЗИНА, РОЗИЦА, РОЗМАРИ, РУЖА, ТЕМЕНУГА, ТЕМЕНУЖКА, ТРЕНДАФИЛ, ТРЕНДАФИЛА, ТРЕНДАФИЛКА, ТРЪНКА, ТРЪНКО, ТРЪНО, ЦВЕТА, ЦВЕТАН, ЦВЕТИ, ЦВЕТАЛИНА, ЦВЕТАНА, ЦВЕТАНКА, ЦВЕТЕ, ЦВЕТЕЛИН, ЦВЕТЕЛИНА, ЦВЕТИАНА, ЦВЕТИЛ, ЦВЕТИН, ЦВЕТИНА, ЦВЕТИЯНА, ЦВЕТКА, ЦВЕТКО, ЦВЕТОЗАР, ЦВЕТОЗАРА, ЦВЕТОМИЛА, ЦВЕТОМИР, ЦВЕТОМИРА, ЦВЕТОСЛАВ, ЦВЕТОСЛАВА, ЦВЯТА, ЦВЯТКО, ЦВЯТО, ЦВЯТКА, ЦЕНЬО, ЦЕНЮ, ЯБЛЕН, ЯБЛЕНА, ЯБЛЕНКА, ЯБЪЛКА, ЯВОР, ЯВОРА, ЯВОРИНА, ЯГОДА, ЯГОДИНА, ЯГОДИНКА, ЯСЕН, ЯСМИН, ЯСМИНА, ЯСНА, БИЛЯН, БИЛЯНА, Билян, Биляна, Билка, Билко, Билина, Билчо, РОСА, Роса, Росан, РОСЕН, Росен, Росена, РОСИНА, РОСИЦА, Росица

Цветница или Връбница се празнува в неделя след Лазаровден. Смята се, че на този ден Господ Исус Христос дошъл на магаре в Ерусалим, посрещнат с радост от хора с палмови клони в ръцете си.

Цветница - Връбница — Цветница – Връбница

Православната традиция в България е избрала за този празник клон от току-що избухнала върба. В нощта преди през времето на нощното бдение тези клончета се осветяват в църквата и на сутринта се подаряват на вярващите. Всеки носи в къщата върбови клонки, тъче от тях венец и го закача на вратата против злото и болестите. Този венец се изгаря едва след година.

В някои райони на България е известен обредът „кумичене“. Младите момичета, вече отпразнували навечерието на Лазаровден, се събират до релата. Всяка носи със себе си ореола от върбови клонки и специален обреден хляб „куклата“. Тя поставя всичко това на дъската и я пуска в реката. Момичето на която венецът плува пред всички става „кума“ и повежда хорото до дома си.

В североизточната част на България „Цветницата“ е свързана с паметни церемонии. Смята се, че на този ден мъртвите „разпускат“ (душите им излизат от гробовете си) и искат от близките си да им донесът нещо. Още преди изгрев слънце, жените отиват на гробищата с върбови клонки и сено в ръцете си. Кадят гроба с ким, напояват с вода и поставят близо до паметника клоновете, а след това запалват на същото място и сеното.