Св. Герасим Йордански – имен ден на 4 март 2027

Св. преп. Герасим Йордански се отбелязва на 4 март 2027 г.

На 4 март църквата почита паметта на преподобни Герасим Йордански – пустинника, за когото се разказва, че му служел лъв.

Пътят към Йордан

Герасим е родом от Ливия. Още от млади години се посвещава на служение на Бога, оставя света и се оттегля в Тиваидската пустиня.

След дълги години там посещава Йерусалим и накрая се заселва близо до река Йордан. Около него се събират много подвижници и така се създава голяма обител.

Заблуждението

Това е V век и Църквата е разтърсена от Евтихиевата ерес. Мнозина отхвърлят определението на Халкидонския събор (451 г.) и минават на страната на лъжеучението.

За разпространението му силно помага един монах – умен и хитър човек на име Теодосий.

Той пристига в Йерусалим и започва отгоре. Обръща към ереста царица Евдокия, съпругата на император Теодосий Млади, а с интригите си настройва цялото духовенство срещу йерусалимския патриарх Ювеналий. Патриархът е свален и хитрият монах заема мястото му.

Красноречието му увлича за известно време и Герасим.

Заблуждението обаче не трае дълго – Герасим искрено обича истината и я търси упорито. Обръща се за съвет към преподобни Евтимий Велики и поученията на светия мъж му подействат.

Отхвърля ереста и, каейки се за временното си отклонение, започва да служи на Бога с още по-голямо усърдие.

Св. преп. Герасим Йордански – 4 март

Уставът на обителта

Герасим въвежда в манастира си най-строгия възможен ред и сам дава пример на братята с пълно безкористие и въздържание.

Пет дни от седмицата монасите прекарват в усамотение – всеки в своята килия, в труд и молитва. Храната за целия този период е хляб, фурми и вода, и то съвсем малко.

В събота всички се събират в църквата за литургия и причастие, а след това обядват заедно на обща трапеза.

В неделя, след службата, всеки се връща в килията си. Взима със себе си храната за цялата седмица и финикови клонки – от тях плете кошници. С продажбата на кошниците се издържа манастирът.

Собственост братята нямат. На всеки се полагат само една дреха, рогозка за спане и стомна за вода.

Видението

През светата Четиридесетница Герасим обикновено напуска манастира, за да се отдаде изцяло на духовен живот. Оттегля се в пустинята, взимайки със себе си само един ученик.

Веднъж, докато е там, чудно видение му известява смъртта на преподобни Евтимий.

Вижда хорове от ангели, които носят към небесата душата на светия старец, и веднага тръгва към манастира на св. Евтимий, за да присъства на погребението.

Лъвът

Разказват, че светостта на св. Герасим привличала при него в пустинята дори дивите зверове.

Веднъж среща ранен лъв и превързва раната му. Оттогава лъвът върви навсякъде след него и му служи като домашно животно.

Когато преподобният умира, звярът дълго тъгува и накрая умира на гроба му.

Краят

Преподобни Герасим си отива в дълбока старост, през 475 година.

Обителта му край Йордан съществува и до днес, а лъвът е останал завинаги до него в иконописта – разпознавателният знак, по който светецът се различава от всички други пустинници.

За какво е бил спорът

Ереста, която за кратко увлича Герасим, звучи далечно, но по онова време разделя целия християнски Изток.

Евтихий, константинополски архимандрит, твърди, че в Христос човешката природа е погълната от божествената – че остава само една природа. Оттам и името на течението: монофизитство.

Халкидонският събор от 451 г. отхвърля това и формулира обратното: Христос е едновременно съвършен Бог и съвършен човек, в две природи, „неслято и неразделно“.

Решението обаче не затваря спора, а го отваря. Цели области – Египет, Сирия, Армения – не го приемат, а в Палестина монаси и епископи се разделят на две. Именно в тази обстановка Герасим за кратко се озовава от погрешната страна, преди Евтимий Велики да го върне.

Лъвът, който отишъл при друг светец

Разказът има и странно продължение на Запад.

Там същата история се разказва не за Герасим, а за блажени Йероним – преводача на Библията на латински. Затова и в западното изкуство до Йероним почти винаги лежи лъв.

Причината е в имената. На гръцки Герасим и латинското Геронимус звучат достатъчно близко, за да бъдат объркани от преписвачите. Историята се пренася заедно с грешката и остава там векове наред.