Синдромът на хроничната умора представлява състояние, характеризиращо се с усещането на силна, необяснима отпадналост, засилваща се от полагането на физическо усилие, интелектуален труд или емоционален страх. Тази палитра от усещания е съпроводена с упадък на когнитивните функции (внимание, памет, концентрация, възможност за справяне с поставени задачи, планиране и т н ) и влошаване на ежедневието. За съжаление, всичко това може да продължи 6 месеца, като симптомите обикновено започват през зимата и се съчетават с пролетната умора.
Причините за появата за необичайна отпадналост могат да бъдат от различно естество. Ето защо синдромът на хроничната умора е диагноза на изключването. Специалистите обясняват, че първо се търсят други заболявания, които биха могли да обяснят липсата на енергия. Ако такива няма, тогава поставят тази диагноза.
Към днешна дата няма установена конкретна причина за появата на синдрома. Много на брой вируси са били сред заподозрените – в това число човешкия херпесен вирус тип 6, някои ентеровируси, вирусът на рубеолата, кандида албиканс и други. Фактори от околната среда също се спрягат като причина, макар и да няма ясно установена връзка до момента, твърдят медиците.
Синдромът на хроничната умора е биологично, не психично заболяване, въпреки че не са изяснени все още механизмите, които водят до нарушена функция на някои от биологичните субстанции на организма. Заболяването има по-висока честота сред женския пол и настъпва в млада до средна възраст. Средната възраст на началото на оплакванията е 22 години, макар да са описани случаи и на 10 годишни деца.
Пациентите със синдром на хроничната умора обикновено се оплакват от поява на силна умора и отпадналост след физическо усилие (но това може да стане и след емоционален страх или усилен интелектуален труд), както и след извършване на задачи, които са били постоянна част от ежедневието им от години и които не са ги затруднява ли до този момент.
Освен чувството за умора, засегнатите често се оплакват от проблем с краткосрочна памет (трудно си спомнят близки събития), докато за събитията от далечното минало не се открива нарушение. Наличието на вербална дислексия (допускане на грешки при говорене или трудно намиране на подходящата дума ) също е съобщаван симптом.
Въпреки усилените търсения в тази насока, все още не съществува терапия на състоянието. Най-доброто лечение е покоят и здравословните дози сън. Симптомите обаче могат да се появяват в продължение на години, като са възможни временни затишия и повторна поява на оплакванията.
Вижте още и ⤵️
7 часа сън за щастие
Какви знаци ни дава тялото
Колко дълго трябва да спим
