Интересното е, че идеята за празнуване на 8 март се появи за първи път в началото на 20-ти век, когато развитият свят е бил в период на експанзия и турбуленция, както и бума на раждането на радикалните идеологии. Въпреки че се смята, че първият по рода си „марш на празните тенджери“ в Ню Йорк, които се е провел на 8-ми март 1857г., е бил една от предпоставките за честването на Международния ден на жената.
Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк.
Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се отдели от комунистическата идеология. Това е важно за борещите се за права на жените в Западна Европа и САЩ през годините на студената война.
В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908, когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
Всъщност изборът на Цеткин празникът да е през март си има обяснение. Историците считат, че Клара Цеткин е решила да направи паралел с историята на своя еврейски род. Свързана е с Есфир, жената на персийския цар Ксеркс. Като се възползва от магнетичното си въздействие върху него, тя спасява народа си от изтребление. Не знаейки за нейния произход, той обещава, че ще унищожи всички врагове на юдеите. Така Есфир обръща царския указ против самите перси, които изкат да изтребят юдеите. Техният основен палач Аман е ликвидиран с десетте си сина и всички антисемити. Оттогава се чества 13 адар (началото на март), станал известен като празника Пурим. Той и до днес се съпровожда с маскаради, спектакли и възлияния.
Датата не е точно определена, но през 2010-а се пада на 8 март. Оттогава тя става Ден на жената. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия. Въпреки това, пожар във фабрика за дрехи в Ню Йорк убива повече от 150 работнички. Високата смъртност се приписва на липсата на превантивни мерки. На Запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.
Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917. На 8 март 1917 работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия, участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. През 1965 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз – Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Република Македония и Монголия.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения. Даже празника получава неофициалното наименование „ден на колежката“.
На този ден жените от всички континенти, често разделени от национални граници, етнически, езикови, културни, икономически и политически различия, имат възможността да се обединят и да се припомнят традицията, която представлява най-малко девет десетилетия борбата за равенство, справедливост, мир и развитие.
В древна Гърция, Лисистрата в името на приключване на войната организира сексуална стачка срещу мъжете; и по времето на Френската революция парижките жени, заставали за „свободата, равенството и братството“, организирали поход до Версай да поискат право на глас за жените.
Международен женски ден е празник на обикновените жени, които са създателите на историята. Неговите корени отиват до вековната борба на жените за участие в обществото на равна основа с мъжете.
Осми март – Международен ден на жените (International Women’s Day) – Световен ден на жената е празник на който се празнуват постиженията на жените в политическата, икономическата и социалната сфера, отбелязва се миналото, настоящето и бъдещето на жените по света. Празникът се чества от Организацията на Обединените Нации, както и в някои страни – Русия, Армения, Азербайджан, Беларус, Украйна – този ден е национален празник.
През 1910 г. в Копенхаген на 2-ра Международна конференция на работещите жени (second International Conference of Working Women). Ръководителя на женската група на Социалдемократическата партия на Германия, Клара Цеткин (Clara Zetkin) предлага идеята за Международният ден на жената. Тя казва, че Международният ден на жената трябва да се празнува всяка година във всяка страна в един и същи ден. Цеткин казала, че целта на този празник е борбата на жените за техните права.
