Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, честван на 24 май. На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като „Солунските братя“. Първите преводи на Библията Кирил и Методий записват на глаголица.
Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️
💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!
На 24-ти май църквата почита паметта на Св. Св. Кирил и Методий. Братята са били православни монаси и славянската писменост са създали в гръцки манастир.
Учените смятат, че славянската азбука е създадена през IX век, около 863 година. Новата азбука се нарича „кирилица“ в името на един от братята, Константин, който станал монах и съответно си сменил името на Кирил. На него му помал в благородното дело за образованието на славянските народи неговият по-голям брат Методий.
Кирил, който от ранна възраст показвал големи способности и напълно разбиране на всички науки от времето си и изучил много езици, на базата на гръцкият е създал славянската писменост. Тя значително е променила гръцката азбука за да се предава по-точно славянската звукова система.
Били са създадени две азбуки – глаголица и кирилица. Освен това, братята гърци са превели на славянски език: Евангелие, Апостол и Псалтир.
През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден патриотичен празник – символ на българската идентичност и духовност.
След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са обгрижвани духовно от Българската екзархия, същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата ѝ против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от Българския народ и държава, се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литергичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на св. Кирил и Методий се почита от Църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно чествуване остава на (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България.
Не пропускайте да видите и ⤵️Професионални празници
Св. Св. Кирил и Методий
Православни подвижни празници
