Международен ден на щастието

Международният ден на щастието се празнува по света на 20-и март. Той е основан съгласно резолюция 66/281 на Общото събрание на ООН от 28 юни 2012 г., в която е декларирано, че стремежът към щастие и благополучие е фундаментална цел на човечеството. Всички 193 члена на ОН се присъединяват към честването му.

Балони на щастието

Стремежа е към по-балансирано икономическо развитие, изкореняване на бедността, щастие и благополучие на всички народи. ОН приканва всички членки и организации, както и гражданското общество вкл. и физически лица да отбелязват деня на щастието посредством обществени дейности, средства за осведомяване и образование.

През 2013 е отбелязан първият ден на щастието с участието на Ндаба Мандела, внука на президента на Южна Африка – Нелсон Мандела и Челси Клинтън, дъщерята на президента Бил Клинтън. Обединените Нации както и фондацията на Обединените Нации също организират церемонии и празненства.

През 2014 – вторият по ред международен ден на щастието е отбелязан от Фарел Уилямс и фондацията на Обединените Нации с първото в света 24 часово музикално видео на песента „Happy“.

Предистория на деня на щастието

Основано на 28 юни 2012, международния ден на щастието е резултат от усилието на съветника към ОН Джейм Илиън, който представя концепцията за резолюция на ОН с която да бъдат преследвано правото на щастие на всяко човешко същество като фундаментална цел.

Малко за миналото на основателя на международния ден на щастието

32 години преди да предложи идеята за международен ден на щастието Джейм Илиън е сирак прибран от улиците на Калкута, Индия от международната мисия Майка Тереза. След това той е осиновен от 45 годишна американка на име Ана Бел Илиън. След като го осиновява тя основава Illien Adoptions International, международна организация за осиновяване с идеална цел, базирана в Атланта Джорджия.

Докладът за световното щастие

Всяка година около 20 март ООН публикува World Happiness Report – класация на страните по самооценка на удовлетвореността от живота.

Оценката се обяснява с шест фактора: доход на глава от населението, социална подкрепа, очаквана продължителност на живота в добро здраве, свобода на избора, щедрост и възприемана корупция.

Скандинавските страни заемат челните места последователно от години, а изследователите свързват това не толкова с доходите, колкото с високото обществено доверие.