Поверия и суеверия

Суеверия за именни дни

Поверия за някои от именните дни

Всичи вярваме в някакви суеверия или поверия. Вижте кои са най-разпространените от тях за различните именни дни:

Васильовден

Васильовден - св. Василии
Васильовден – св. Василии

На 1-ви януари се меси питка и баница. Баницата трябва да е наразяна на триъгълни парчета и във всяко да има късмет. Тавата с баницата се слага в средата на масата и най-стария от къщата завърта три пъти тавата. Взима това парче, което се намира срещу него. След това раздава парчетата подред на всеки по старшинство.

Нарежда се богата трапеза за вечеря. Сутринта на Васильовден минават сурвакари, които удрят по гърбовете хората с накичени и украсени дрянови пръчки(сурвачки), и наричат за живот, здраве и късмет през новата година. На трапезата задължително трябва да има баница с късмети, пита, чесън, лук, орехи, свинско месо, или месо от петел и пуйка, ракия и вино. Всичко, което се сложи на трапезата трябва да се изяде.

На този ден из цялата ни страна излизат кукери и със страшните си маски плашат и гонят злите сили. Ако 1-ви януари е понеделник, зимата ще е студена, лятото ще е топло, ще има плодородие, хората ще са здрави,но овцете и пчелите ще боледуват. Ако 1-ви януари се падне във вторник, зимата ще е много студена, пролетта ще е дъждовна, лятото ще е топло, ще има чудесно вино.

Ако 1-ви януари се падне в сряда, зимата и пролетта ще са студени, лятото ще е топло, ще има много голямо плодородие, търговията ще върви, хората ще забогатеят, ще има рискове за децата. Ако 1-ви януари се падне в четвъртътк, зимата и лятото ще са меки и приятни, пролетта ще е ветровита и дъждовна, ще има мир.

Ако 1-ви януари се падне в петък, през зимата ще има сняг, пролетта и лятото ще са топли, ще има много вино и малко жито, овцете ще боледуват, пчелите ще намалеят. Ако 1-ви януари се падне в събота , зимата ще е много снежна, виното ще е малко, житото и пчелите ще са много, ще има рискове за старите хора.

Ако 1-ви януари се падне в неделя, зимата ще е много снежна , пролетта ще е дъждовна, лятото ще е ветровито и хладно, ще има голямо плодородие, ще има мир, ще има рискове за старите хора. Васил означава царски!!! На Васильовден празнуват- Васил, Вълчо, Веселин, Веселина.

ЙОРДАНОВДЕН

Йордановден
Йордановден

На 6- ти януари е Йордановден. През нощта срещу Йордановден небето се отваря и който види това, ще получи всичко, което си желае. На Йордановден попът хвърля кръста в реката. Момци и мъже се хвърлят в ледените води и който извади кръста ще бъде най-здрв през годината.

На Йордановден е хубаво да се прави кръщене. Това важи най-много за скоро родените деца, за осиновени деца или за деца, които имат здравословни проблеми. По стара българска традиция, първороденото дете, ако е момче, се кръщава на бащиния родител, ако първороденото дете е момиче, се кръщава на майчиния родител. След кръщенето се събират гости и се слага богата трапеза, защото това е голям празник. Йордановден се празнува от всички християни, независимо да ли са именяци или не. На Йордановден празнуват- Йордан, Йорданка, Богдан, Теодосий, Богомил, Божидар, Божан, Данчо, Дана, Богдана.

ИВАНОВДЕН

Ивановден
Ивановден

На 7-ми януари е Ивановден. Кумците отиват на гости при кумувете. На трапезата се слагат фасул, ошав, баница, кървавица, суджук, свински ребра с кисело зеле, вино, ракия. Именниците се поливат по главата с малко вода, за да са здрави.

Ако на Ивановден е много студено, през лятото ще има големи горещини. На Ивановден се поливат по главата децата и първенци и богаташи. Който друг иска, може и него да полеят по главата,но той трябва да плати пари. Тези пари след това се използват всички да се почерпят за здраве. На този ден всички именници трябва да почерпят.

Много лоша поличба е, ако на Ивановден не дойдат гости на именяка. Ивановден е и ден за побратимяване. Двамата младежи, които са решили да стават побратими първо отиват при майките си да ги благословят и да им дадат бръшлян и златна пара.

След това двамата заедно стъпват с десния крак в жаравата и отпиват от една и съща чаша вино. По късно те си стават кумове и кръстници. Иван означава благодат Божия. На Ивановден празнуват- Иван, Йоан, Иво, Йото, Йонко, Ивайло, Калоян, Иванка, Йоана.

АНТОНОВДЕН

Антоновден (Лелинден)
Антоновден (Лелинден)

На 17-и януари на масата трябва да има само свинско месо- печено, пържено, луканки, кървавица. На Антоновден всяка жена трябва да изпече питка и да даде на съседи и приятели. Не се вари боб, леща и царевица. На Антоновден не се работи, за да не се разсърдят болестите. Вкъщи не се пали свещт, за да не се привличат болестите. Антон означава ценен. На Антоновден празнуват- Антон, Донка, Дончо, Антония, Антонина.

АТАНАСОВДЕН

Атанасовден
Атанасовден

На 18-и януари е Атанасовден. И който работи, ще се разболее лошо. На Атанасовден не се яде тиква. На масата се слагат питка и се приготвя черна кокошка или черно пиле. Трябва да има гости, които заедно да изядат гозбите, за да има здраве през годината. Смята се, че на Атанасовден чумата се качва на високо и оттам гледа и избира жертвите си. Затова на този ден не се минава покрай високи тополи и стари високи дървета. Атанас означава безсмъртен. На Атанасовден празнуват- Атанас, Нанчо, Таньо, Тинка.

ТРИФОН- ЗАРЕЗАН

Трифоновден
Трифоновден

14-ти февруари – на този ден се избира цар на лозята. Той трябва да е заможен човек, за да бъде реколтата богата. Той трябва да е и късметлия, за да има плодородие. Наричат царя още Трифон- пияница, защото царят трябва да се напие, за да има изобилие по лозята.

Царят или Трифон трябва да почерпи цялото село и да сложи на трапезата цял овен или два. На връщане от лозето мъжете теглят царя, който е седнал в количка. На Трифоновден се яде топла пита, варено пиле и яйца. Пие се ракия и задължително вино и печен пресен суджук. На Трифоновден се подрязват лозята. Първите три дни на месец февруари в нашата народна традиция се наричат Вълчи празници.

През тези дни вълците вилнеят и са най-опасни за домашните животни. През първия ден стопаните говорят на животните и се грижат за тях. През втория ден на жените е забранено да плетат, предат, тъкат, шият и да отварят ножиците. Забранено е да се произнася думата “вълк”. През третия ден бременните жени не бива да режат. През трите дни на вълчите празници не се мете двора или пространството пред дома и боклук не се изсхвърля.

СВЕТИ ХАРАЛАМПИ

Св. свещеномъченик Харалампий - 10 февруари
Св. свещеномъченик Харалампий – 10 февруари

На 10-ти февруари жените трябва много добре да изметат къщата. На този ден заедно с боклука, те изхвърлят навън всички болести. На Свети Харалампи не бива да се плете, шие и пере. На този ден се меси питка и се слага богата трапеза.

Говорят се само мили и добри думи. Свети Харалампий може да донесе избавление от всяко зло- война, земетресение, смъртоносни болести, глад, наводнения. Светецът е лечител, а хората го почитат като цар на всички болести. На Свети Харалампий в църквата се освещава масло.

То е лечебно. Капе се в ушите при възпаление, при стомашно разстройство се пият няколко капки, при заекване се маже езикът на детето. От това масло не трябва нито една капка да пада на земята.

СВЕТИ ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ

св. 40 Мъченици
св. 40 Мъченици

9-ти март – ден на младостта, красотата и любовта. На този ден се ходи на гости на млади семейства и се носи подарък. Правят се 40 постни сърми, 40 малки питки, които са надупчени с вилица, за да се прогони шарката от къщата.

На този ден мъжете трябва да изпият 40 глътки ракия. Жените не трябва да предат, тъкат, шият, плетат. Забранена е всяка работа, свъзана с изработването на дрехи. Ако на този ден посадите цвете, то ще стане много красиво. На този ден не бива да ходите боси, за да сте здрави през цялата година.

Веднага щом усетите глад, хапнете дори един залък, защото на този ден не бива да сте гладни. Който няма свои имен ден в православния календар, празнува имен ден на Свети четиридесет мъченици.

СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ-ПРОШКА

Сирни Заговезни (Прошка)
Сирни Заговезни (Прошка)

Народната традиция повелява на този ден младите да отидат на гости на старите, да носят пита и да поискат прошка. На Сирни заговезни около трапезата се събират близки роднини. На пръчка се завързва единия краи на вълнен конец.

На другия край се връзва парче бяла халва или сварено и обелено яйце. Наи- възрастния в къщата завърта пръчката и всички и деца и възрастни се опитват да хванат халвата с уста и без ръце. Който “амне” халвата, ще е най-здрав през годината. След това се отрязва халвата и конецът се подпалва да погори малко като всяко подпалване се нарича за здравето на някой от къщата. Започва се от най-възрастния.

Ако конецът гори буйно, човекът ще е здрав. След това веднага се загасва и се пали за следващия. Остатъкът от конеца се пази, защото този конец пази от уроки. На Сирни заговезни се палят огньове по дворовете и по баирите около селата за да се прогонят злите духове. В къщата се пали осветена свещт и тамян и се минава по всички ъгли, за да се изгони злото. На трапезата се слагат ястия с риба, яйца, баница с кисело зеле, баница с ябълки, халва, мляко.

ТОДОРОВДЕН

Тодоровден
Тодоровден

В българската традиция е посветен на конете, на Тодоровците и на жените, омъжени през зимата. Във всяка къща рано се изпичат два обредни хляба. Единия е във формата на конска подкова и е за здраве на конете.

Другия е наречен за младата булка- за да ражда. Тодоровден наричат още и Конски Великден. Натози ден накичват конете с шарени пискюли и конски маниста. Жените пускат в леген сноп слама от конюшната, завързаан с червен конец и в тази вода си мият косата. След това я пливат пред конете преди надбягванията, за да бъдат косите им дълги и хубави като конската опашка. На Тодоровден традиционно се провежда кушия- надбягвания с коне.

На Тодоровден свекървата трябва леко да ритне снаха си, за да се сдобие снахата с дете. Свети Тодор покровителства раждаемостта и плодовитостта. Почитането на конете на този ден не е от християнска традиция, а с корени, дълбоко в миналото на прабългарите, когато конят е бил свещено животно, а конската опашка- знаме. Традициите на този ден са красиви и ритуалите са запазени до наши дни.

На Тодоровден не се спи през деня, защото човек може да се разболее. На този ден не се чисти къщата и не се простира бяло пране. Конят, победител на Тодоровден не се продава, защото се вярва, че негов покровител е Свети Тодор. На масата не се слага праз лук! Задължително на масата трябва да има пита с мая, леща и гъби.

Вижте и:⤵️
Именни дни
Пожелания за имен ден
Празници

Sending
Оценка
5 (2 гласа)
Тагове

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close
Close

Блокиране на рекламите

Моля подкрепете ни като изключите блокирането на рекламите