Св. Модест

Св. Модест се отбелязва на 18 декември 2026 г.

Роден е в Севастия Кападокийска, в християнско семейство. Още като дете го привлича суровият монашески ред.

Имен ден празнуват имената:

Именници

Модро

Житието

Модест става монах и настоятел на обителта, основана през IV век от преподобни Теодосий Велики – основателят на общежитийния монашески ред по палестинските земи.

През 614 г. персийският владетел Хосров помита християнските земи в Сирия и Палестина. Загиват десетки хиляди, храмовете са разрушени, а йерусалимският патриарх Захарий е откаран в плен заедно с множество християни. Отнасят и Кръста Господен.

Управлението на Йерусалимската църква пада временно върху Модест. Първата му грижа са загиналите монаси от лаврата на св. Сава Освещени – събира останките им и ги полага с почит. С помощта на александрийския патриарх Йоан Милостиви успява да спаси от разрушение и храма над Гроба Господен, и витлеемската църква, и още редица светини.

Св. Модест почитаме на 18 декември

Четиринадесет години по-късно Захарий се завръща от плена заедно с Кръста. Когато Захарий умира, през 632 г. Модест застава начело на Йерусалимската патриаршия.

Умира на 18 декември 634 г., на деветдесет и седем години.

Закрилникът на впрегатния добитък

В народните представи Модест стои редом до св. Георги като покровител на домашните животни – и най-вече на едрия впрегатен добитък.

Легендите му приписват нещо съвсем конкретно: че именно от него хората са се научили да слагат хомот на вола и да прекарват бразда. Оттам и почитта на земеделци, орачи и колари; овчарите също го празнуват, макар и не толкова често.

Личи и в иконописта. Наивистичните икони го поставят насред стадото – около него пасат или теглят рало волове и крави, понякога и овце.

Празникът е най-жив в Пиринско, Родопите и Странджа.

Защо точно той

Изборът на този светец за пазител на добитъка има основание в самото житие. Модест поема Йерусалимската църква в момент, в който всичко е разрушено, и я изправя наново – възстановява храмове, погребва мъртвите, урежда оцелялото. С други думи, той е светецът на възстановяването.

Народната логика прехвърля това върху стопанството: който е успял да вдигне разсипаното веднъж, ще опази и стадото.

Името му също помага. Modestus на латински значи „скромен“, „умерен“ – качество, което селската представа приписва и на впрегатното животно, което тегли мълчаливо и не иска нищо.

Мястото на празника в декември

Датата не е случайна и в друг смисъл. Осемнадесети декември пада в разгара на коледните пости и в самото начало на онзи отрязък от годината, в който добитъкът стои в обора и зависи изцяло от стопанина си.

Точно затова и всички обреди на деня са за здравето на животните, а не за реколтата – реколтата вече е прибрана, остава да се изкара зимата.

Общото правило

Навсякъде важи едно и също: на този ден волове, биволи и крави не се впрягат в каруца. За тяхното здраве, а и за здравето на онези, които работят с тях – орач, пастир, колар – се раздава хляб и варено жито.

Странджа

Тук денят се пази най-тържествено. Сутринта в земеделските семейства жените месят специален квасен хляб (арта) и варят жито. После цялото семейство отива на църква: в ръцете на жените са хлябът и житото, мъжете носят крини, пълни с пшеница.

Всичко донесено се нарежда под иконата, а щом литургията свърши, свещеникът чете над него специална молитва. Пшеницата от крините се оставя като дарение.

Стопанин, комуто добитъкът мре често, стопаните даряват на иконата метални вотиви – оброчни фигурки, изобразяващи рогца или хомотле – миниатюрно яремче.

Среща се и друг обичай: под домашната икона се слага хомот, върху него се постила кърпа, а върху нея – питата за впрегатните животни. Прекадява се с тамян и се раздава.

Хлябът и надпреварата

По места питата, месена за орачите и за добитъка, се намазва с църковно осветен зехтин или с мед. Обяснението е нагледно – за да им е мазен вратът и хомотът да не ги протрива.

Самото раздаване става тичешком; и бързината е част от магията. А по места вярват, че която раздаде своя пръв, тя първа ще приключи и с жътвата през лятото.

Пиринско и Родопите

В Пиринско го наричат Моюс, Модеус, а най-често просто Модю. Там за здравето на животните палят свещи – в църквата, върху хомота, а понякога и закрепени на рогата им. От раздаденото се отделя по малко и се примесва в кърмата на животните.

В Родопите се месят малки питки, задължително на тек, и се разнасят по махалата или по цялото село.

👉Календар с Именни дни

👉Вижте всички Именни дни през Декември

Вижте още и ⤵️
Пожелания за имен ден на мъже
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден