ЗадушнициОбичаи и традиции

Задушница

Основните три задушници

Задушница е църковен помен в чест на мъртвите. Това е ден в който се възпоменават душите на починалите. Основните задушниците са три в църковния календар, винаги в събота – деня, който в църквата е определен за ден на покойните: съботата преди Месни заговезни, съботата след Спасовден (срещу Петдесетница) и в съботата срещу Архангеловден. Богослужението е с молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която се прави обща панихида. Камбаната бие траурно, с отмерен удар. (Във всяко съботно богослужение има специални песнопения и канон за мъртвите.)

На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, поставят цветя, палят свещи и кандила, прекадяват го с тамян и след това носят жито и в църква и на гробищата, раздават жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.

Голяма задушница
Голяма задушница

Голяма Задушница преди Великия пост – преди Неделя Месопостна (Месни заговезни)

В съботния ден срещу Неделя Месопостна в България за помен по традиция се приготвя „коливо“ (варено, подсладено жито), хляб и вино, напоследък се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Чете се пространния молебен за упокоение на душите, който включва молитви, четения от Евангелието и апостолски текст. Но обикновено на гроба свещениците извършват парастас, който е по-кратък от панихидата. На Месни заговезни (в неделя) с Евангелско четене се Страшния съд. Великият пост започва от понеделник след Сиропустната неделя.

Велика задушница
 – Задушница в събота пред Архангеловден (Архангелова задушница)

Тя напомня за грижите на божиите ангели за покойниците и е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и „мъжка задушница“. На някои места поменът на Лазарова събота се свързва с чудесното възкресяване на св. Лазар.

Черешова задушница – Задушница в събота пред празника Петдесетница

В съботния ден срещу Петдесетница е т.нар. Спасовска или Черешова задушница. Тогава почитаме паметта и се молим за душите на всички починали православни християни. Денят е свързан с вярата, че душите на всички починали с вяра за спасение, които са били „на свобода“ след Велики четвъртък, се „прибират“ в Царството небесно.

Православната църква е установила на този ден специално богослужение – обща панихида, в памет на отишлите си преди нас християни. Чрез богослужението в храма измолваме прошка от Бога за прегрешенията на нашите покойници, за които те не са успели да се разкаят приживе. Живите се молят за отминалите от този свят, защото телесната смърт не е край на живота и не прекъсва единството между вярващите. В памет на покойниците от живите се изискват и дела на благотворителност.

Черешова задушница
Черешова задушница

„Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“, казва Библията. Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Черешова задушница. Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават. Житото символизира възкресението, а хлябът – Иисус Христос. На този ден християните посещават гробовете на близките си, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, дали името на тази панихида.

Освен тези задушници — определени дни за всички умрели, за починалите православни християни има поменаване в някои дни след смъртта им, с молитви и поръчване на литургия: третият ден — заради възкръсналия в третия ден Спасител; деветият ден — за Господ да удостои умрелия с блаженството на деветте ангелски чина; и най-вече на четиридесетия ден, последен и най-важен от дните определени за молитва за новопредставилия се. По свидетелствата на св. отци, на 40-ия ден се извършва частен съд над душата, определящ нейното състояние до окончателния Страшен съд.

В Католическата църква мъртвите се възпоменават с ритуали на гробищата на 1 ноември — в деня на Всички светци. В Православната църква се празнува в първата неделя на Петдесетница и не е свързан със споменаване на мъртвите.

Вижте още и ⤵️
Светената вода
Българските традиции
Традиции и ритуали за св.св. Константин и Елена

Sending
Оценка
5 (3 гласа)
Тагове

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close
Close

Блокиране на рекламите

Моля подкрепете ни като изключите блокирането на рекламите