Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея.
Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар). В България отново е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.
От една къща към друга започват своят поход коледарите, които чакат всички. Това са млади, неоженени юноши и момчета на възраст от 12 до 20 години (а понякога и повече). Те са облечени в национални носии. Всички те са облечени празнично с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Шарените тояги играят важна роля в обредните танци.
Обикновено първо коледарите влизат в къщата на своят водач – „станеник“. Ако районът е голям, тогава се формират няколко групи от коледари и всяка обхожда нейният квартал. Водачът на групата уведомява за началото на обхождането с пушечен изстрел. Коледарите ходят от къща на къща и през цялото време пеят песни, посветени на Коледа, т.е. Коледни Песни (на Младият Бог, който се е родил на тази нощ).
Репертоарът на песните е доста разнообразен. Когато, например, коледарчетата влизат в дома, първата песен, която те пеят е предназначена за стопанина на къщата. След това в следващата песен, те изпращат поздравления до всички членове на семейството, на млади и на стари. Едновременно с това, коледарите потропват със своите тояги по земята. Собственик на къщата приканва момчетата на масата и ги черпи с вино и ракия. Ако в къщата има неомъжена девойка, тогава тя дава на водачът специална коледна пита. Водачът, от своя страна, повдига високо питата и се моли на Бог от името на цялата къща и призовава за по-добра реколта. Това обикновено е кулминационен момент в обреда. В допълнение към питата на коледарите подаряват плодове, парчета от празничната торта, вино и ракия, а в последно време, и пари.
В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер – последния ден от коледните пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари – мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже.
Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.
Коледарите си избират цар или станеник – млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.
Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този обичай. С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден (Богоявление) момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.
Обикновено групите от коледари се състоят още от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома.
От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището – кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.
Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Пее се на орач, овчар, свещеник, кмет, шивач… Коледарските песни нямат чет, но особено обичани са тези за прекрасни девойки, които надгряват слънцето или си поръчват риза от Света Богородица, надпяват славея, посрещат в градината два бели гълъба годежари, очакват първото си либе. Юначни момци препускат с коне вихрогони и надбягват слънцето, гонят сури елени, сражават се с турски войски, слизат в долния свят, за да си изведат оттам любима. Видно място в песните заемат пожеланията и благословиите.
Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.
Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот.
На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.
Именици
На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христо, Радослав, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.
Рождество Христово (Коледа) именници: КРИСТА, КРИСТИАН, КРИСТИАНА, КРИСТИНА, КРИСТИЯН, КРИСТИЯНА, КРИСТО, РАДОМИЛ, РАДОМИЛА, РАДОМИР, РАДОМИРА, РАДОСВЕТ, РАДОСВЕТА, РАДОСЛАВ, РАДОСЛАВ(А), РАДОСЛАВА, РАДОСТ, РАДОСТИН(А), РАДОСТИНА, РАДОСТНА, ХРИС, ХРИСА, ХРИСИ, ХРИСО, ХРИСТА, ХРИСТИНА, ХРИСТАЛИНА, ХРИСТИАН, ХРИСТИАНА, ХРИСТИЯН, ХРИСТИЯНА, ХРИСТИЯНИЯ, ХРИСТО, ХРИСТОЗ, ХРИСТОЗКО, ХРИСТОМИР, ХРИСТОМИРА, ХРИСТОСКО, ХРИСТОФОР, ХРИСТОФОР(А)
Гадания и предсказания
По пепелта от бъдника се гадае за плодородието
Който спечели паричката на Бъдни вечер ще бъде жив и здрав през цялата година.
Забрани
Ако две групи коледари се срещат, не е на добре – през лятото ще вали град или друго зло ще сполети. За да не се случи това, двете групи се бият помежду си или си разменят топузите.
Същата забрана важи и за русалийските дружини, които ходят през Мръсните дни.
Метеорологични прогнози
Коледният ден показва какво ще бъде времето през годината. „Топла Коледа – нездрава година“, казва народът ни и се надява на дълбок сняг и ясни студени дни.
Ако има скреж по дърветата, ще има изобилие.
Ако небето е звездно, грахът ще има добра реколта.
Ако Коледа е в понеделник, зимата ще е тежка, а пролетта и лятото ще са дъждовни. Есента ще е суха, гроздето няма да е много добро, също и виното. Няма да е добра годината и за кошерите и меда. Най-сполучлива ще е за властници, войводи и управници.
Ако Коледа е във вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта – дъждовна. Есента ще е суха, пшеницата и плодовете няма да са много добри. Да внимават пътуващите по море. Ще има мед и масло в изобилие.
Ако Коледа е в сряда, зимата ще е тежка, а пролетта – суха. Ще има грозде и вино в изобилие. Враговете ще печелят успехи в мир.
Ако Коледа е в четвъртък, зимата ще е мека, а пролетта и лятото – ветровити. Зеленчуците и медът ще намалеят. Плодовете и маслото ще са много. Силните ще загубят позиции.
Ако Коледа е в петък, зимата ще е много зла, лятото ще вали, есента ще е суха, а гроздето – в изобилие. Князете ще ги хвалят, войниците ще се радват.
Ако Коледа е в събота, през зимата ще трупа много сняг. Пролетта ще е ветровита, лятото – с дъжд. Плодовете няма да са много, но ще са хубави. Овцете ще се разболяват. Могат да се очакват природни стихии и бедствия – пожари, земетръси. Възрастните хора да внимават за здравето си.
Ако Коледа е в неделя, зимата ще е мека, лятото – сухо, а есента – ветровита. Войниците ще се радват, управниците ще бъдат развенчани. Плодове, мед и добитък ще има в изобилие. Да се пазят младите.
Вижте още ⤵️
Пожелания за 25 декември – Коледа
Пожелания за Рождество Христово
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден мъже
Пожелания за имен ден жени
