Ден на народните будители

Денят на народните будители е общобългарски празник в памет на просветителите, книжовниците, революционерите и светите будители на възраждащия се национален дух.

Датата е 1 ноември и е официален празник у нас.

Кои са будителите

Названието обхваща дейците на националното и културното възраждане от първата половина и средата на XIX век – времето, когато страната още е под турско робство.

В по-голямата си част това са обикновени учители и свещеници. Оръжието им е словото и с него успяват да разбудят хората и да дадат първия тласък на националното съзнание.

Просвещението върви преди пушката. То подготвя почвата за освободителното движение, а след 1878 г. и учените хора, и обикновените съзнават какво дължат на възрожденските писатели и революционери: те създават средата, в която идеята за собствена държава става възможна.

Защо „будител“

Думата не е случайна и няма точен аналог в други езици. Тя не описва учен, писател или бунтовник – описва действие: да събудиш някого, който спи.

Зад нея стои конкретна представа за онова време – че народът не е загинал, а е заспал; че езикът, историята и вярата му са налице, но забравени. Работата на будителя не е да създаде нещо ново, а да върне на хората онова, което вече е тяхно.

Оттам иде и странният състав на списъка. В него стоят рамо до рамо средновековни книжовници, монаси, даскали, поети и хора, загинали с оръжие в ръка. Обединява ги не професия и не епоха, а посоката на усилието.

И още нещо. Празникът е сред малкото в календара, който не чества нито битка, нито владетел, нито дата на освобождение. Чества хора, чиято работа е била да преподават.

Как се стига до празника

Признателността тръгва отдолу. Много градове и села кръщават на будителите улици, читалища и училища, но това се оказва малко.

През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение, внася в Министерския съвет предложение 1 ноември да бъде обявен за Ден на българските народни будители.

Изборът на датата има църковна логика. След въвеждането на Григорианския календар като държавен през 1916 г. Българската православна църква не поправя своя – заради зависимостта си от Константинополската патриаршия тя продължава да служи по Юлианския. Така 1 ноември по държавния календар отговаря на 19 октомври по църковния, а това е денят на св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец.

Нататък всичко върви бързо:

28 юли 1922 г. – Министерството на народното просвещение излиза с окръжно № 17 743, с което 1 ноември се определя за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“.

31 октомври 1922 г. – Министерският съвет издава постановление за обявяване на празника.

13 декември 1922 г. – XIX Обикновено народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка.

3 февруари 1923 г. – цар Борис III подписва закона.

Неофициално обаче празникът е честван по-рано – за пръв път в Пловдив през 1909 г.

Йоан Рилски зад датата

Съвпадението с деня на св. Иван Рилски не е техническа подробност, а е част от смисъла.

Пустинникът от X век е първият в този списък – човекът, около чиято обител се завърта българската книжовност за столетия напред. Рилският манастир остава действащ и през цялото османско владичество и оттам излизат преписвачи, учители и книги в години, в които другаде няма нищо.

Затова връзката работи и в двете посоки. Възрожденските даскали се самоопределят като продължители на една линия, която не е прекъсвала; а изборът на църковната дата на Йоан Рилски за граждански празник го казва без думи.

Забраната и връщането

През 1945 г. комунистическата власт отменя празника. Той оцелява в паметта на хората и по места продължава да се отбелязва неофициално.

В Пирдопско например учениците от началните училища правели фенерчета с изписани по тях букви от българската азбука, осветени отвътре, и дефилирали пред цялото селище – тържествено облечени, в много случаи с народни носии.

Връща се на 28 октомври 1992 г. – със закон за допълнение на Кодекса на труда, гласуван от 36-ото Народно събрание. Оттогава първи ноември отново носи името си и училищата не работят.

Идеята за връщането му е на професор Петър Константинов, историк и председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ“.

Кои имена се изброяват

Списъкът тръгва векове преди Възраждането. От средновековните и следсредновековните книжовници в него влизат св. Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Матей Граматик, поп Пейо, а по-късно и католическите книжовници Петър Парчевич и Петър Богдан.

Възраждането дава Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели и Неофит Рилски, лекаря и учител Иван Селимински, събирачите на народни песни братя Миладинови, поета Добри Чинтулов, Григор Пърличев и Иван Вазов.

И накрая онези, които плащат с живота си: Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов.

Как се отбелязва днес

Учебни занятия няма – денят е неприсъствен за цялата образователна система.

По училища и читалища се правят тържества и възрожденски вечери, самодейните състави излизат с концерти, а пред паметниците на просветителите се носят цветя.

Пожелания за Деня на народните будители

Често задавани въпроси за Деня на народните будители