Св. Евдоким и Богородични заговезни

Св. праведни Евдоким (Богородични заговезни) се отбелязва на 31 юли 2027 г.

На 31 юли църквата почита св. праведни Евдоким. Същият ден е и Богородични заговезни – последният преди началото на Богородичните пости.

Именници

Евдоким, Евдокия, Евдоксия, Евдокси

Житие на светеца

Евдоким се ражда в Кападокия, син на благочестивите Василий и Евдокия.

По времето на цар Теофил е млад офицер във войската. Дори там, сред казармения живот, полага голям труд да живее по евангелските заповеди – непорочен е, милосърден, странящ от разпри и празнословия.

Царят познава качествата му и го назначава за кападокийски воевода. На тази висока служба Евдоким се старае да бъде справедлив към всички.

По Божия воля обаче умира рано – на 33 години.

св. Праведни Евдоким – имен ден

Защо е „праведни“, а не „мъченик“

Титлата пред името не е украса – тя казва по кой път човекът е стигнал до светостта.

Евдоким не загива за вярата. Няма съд, няма изтезания, няма палач. Умира млад, но от естествена смърт, на висока държавна служба.

Затова църквата го нарича праведен – чинът за миряни, които живеят свято, без да напускат света. Не монах, не мъченик, не епископ: офицер и управител, който просто не е направил нищо, което не бива.

Такива светци в календара са малцина и точно затова са запомнени – те са единственият пример, който човек със семейство и служба може да следва буквално.

Мощите

Скоро след погребението става ясно, че мощите му са целебни – болни оздравяват, като се допрат до гроба му.

Осемнадесет месеца по-късно майка му отваря гроба. Намира тялото като живо – цяло, без никакъв белег на разложение.

По-късно мощите са пренесени в Цариград и положени в новата църква „Св. Богородица“, построена от родителите му.

За чудесата при гроба му биографът пише кратко: „няма да стигне ни време, ни думи, ни ръце“.

Изцелявала дори самата пръст, взета от гроба.

Богородични заговезни

Този ден бележи и началото на Богородичните пости.

Той е кратък – две седмици, от 1 до 14 август. Завършва на 15-и, с Успение на Пресвета Богородица, който народът нарича Голяма Богородица.

Двете седмици са подготовка. Прекарват се в пост и молитва, за да бъде посрещнат празникът достойно.

В първия ден на поста в църквите се прави водосвет, а на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис – от гръцкото „утешение“ – молебен канон, който се пее и чете от вярващите.

Даровете пред иконата

В народната вяра Богородица закриля дома, децата и раждането.

Затова на нейния празник жените окичват иконата ѝ с цветя, а пред нея нареждат каквото имат – кърпи, ризи, пари.

Молбите са конкретни: за забременяване, за леко раждане, за здраве на родилките и на децата.

Традиции

Между къщите се разменят украсени обредни хлябове и питки.

По средата на поста пада Преображение Господне – Сотировден. На него се откъсва първото узряло грозде и се носи на църква, за да го освети свещеникът. После жените го раздават, заедно с други плодове, за здраве и берекет.

Празничната трапеза

На самите заговезни трапезата е блажна за последен път преди поста.

Меси се обредна „заговезнишка пита“. Тя не се реже с нож – чупи се с ръце.

В някои селища правят и нещо повече – следващите три дни гладуват, за да се пречистят и телом, и духом.

Четирите поста в годината

Богородичният е най-краткият от четирите многодневни поста в православния календар.

Великият пост е най-дълъг – седем седмици преди Великден.
Петровият е с променлива дължина, защото зависи от Петдесетница, и свършва на 29 юни.
Богородичният е фиксиран – винаги от 1 до 14 август.
Коледният трае четиридесет дни, от 15 ноември до Бъдни вечер.

По строгост обаче Богородичният не е най-лекият. Правилата в него са близки до великопостните – риба се разрешава само веднъж, на Преображение.

Затова и заговезните на 31 юли имат тежест: това е последната блажна трапеза преди две седмици без месо, яйца и мляко.