мн. истории, ж.
1. Само ед. Действителността в непрекъснатото и развитие.
2. Само ед. Миналото, запазено в човешката памет.
3. Само ед. Наука за миналото на народите.
4. Само ед. Развитие на нещо. Историята на българския език. История на заболяването.
5. Наука за развитието на дял от научното познание или от изкуствата. История на изкуството. История на литературата.
6. Приключение, произшествие. Искам да ти разкажа една история.
7. Разг. Неприятна случка, скандал. В хотела стана една история, не е за разправяне.
