истинска, истинско, мн. истински, прил.
1. Който отговаря на действителността. Истинска причина. Истински случай. Истинското положение.
2. Който е чист, неподправен, нефалшифициран. Истински диамант. Истинско дърво. Истински сок.
3. Прен. Разг. Който много прилича на някого или нещо. Истински глупак. Истински артист. Истинска лудост.