Статии

Български гатанки

Колекция от хубави български гатанки

Не пропускайте нашите публикации като се

Гатанката е фолклорен жанр, все така старинен и все още жизнен в практиката. В наше време гатанката широко е застъпена главно в детската литература.

Гатанката отначало е била свързана с някои суеверни елементи.

Български гатанки
Български гатанки

Гадаело се е обикновено след сезона на усилна полска работа, през есента и зимата с оглед да не се причини пакост на посевите и добитъка. Отзвук от старото отношение към гатанките личи в одухотворяването на много земни и небесни предмети. Така за слънцето е създадена гатанката „Една божа кравица целия свят изпълнила„. За култа към слънцето в образа на крава говори фолклорът и на други народи. Слънцето в образа на крава е дадено и в други гатанки. Червената му светлина при изгрев напомня проливане на кръв по съседните хълмове.

Предмет на гатанките е разнообразният свят на околните предмети и явления на природата, бита и човека. И гатанката като пословицата е рожба на селската действителност. Тя черпи образи и действия от семейния живот, земеделието, животновъдството и изобщо от материалната култура на село.

Отначало гатанката е само алегория, наподобяване на предмети и действия. Постепенно обаче тя придобива нов смисъл — да дава познания за околния свят действено, — образна форма. Чрез гатанката народът проявява своето остроумие, талантливост, съобразителност, наблюдателност. Гатанката отговаря по своя характер на детския и младежки ум с интересните любознателни въпроси за причините на нещата и явленията.

Вижте нашата колекция гатанки:

Златна пшеница у синя паница, паницата некупена, над земята залупена. — Небето (Брезнишко).

Син вир дъно няма. — Небето (Тетевенско).

Прострях кожа биволска, сипах грах, турих гълъб да го пази. — Небето, звездите и месецът (Кюстендилско).

Поле немерено, овци неброени, рогат овчар чувач. — Небето, звездите и месецът (Разложко).

Една тава, пълна с лешници, по средата само един орех. — Небето, звездите и месецът (Търговищко).

Синя риза и бройница, пълна с просо и пшеница, и две дюли миризливи. — Небето със звездите, слънцето и месецът (Пловдивско, Копривщица).

Бяла погача над керемиди виси. — Месецът (Прилеп).

Опулен байчо над вода виси. — Месецът (с. Ново село, Пловдивско).

Половин резник у морето хвърлен. — Полумесецът (Копривщица).

Златна кокошка със златни пилета. — Месечината и звездите (Тетевенско).

Един кон из яйца ходи, а ни едно яйце не строши. — Месецът и звездите (с. Радуй, Брезнишко).

Два братя и денем и нощем се гонят, и пак не могат да се стигнат. — Слънцето и месецът (Тетевенско).

Една капка мед по сичкио свет. — Слънцето (Новоселско — Елинпелинско).

Заклаха овен на долната планина, пръсна кръвта на горната планина. — Слънцето (Кюстендилско).

Пълна паница с жълто масло. — Слънцето (Софийско).

От едно огнище цял свят се грее. — Слънцето (Прилеп).

Мета, мета, не се измита, нося, нося, не се изнася. — Светлината в стаята.

Снага нема, а се мърда, дека одиш — все по тебе. — Сянката (с. Радуй, Брезнишко).

Снага няма, сякой я види. — Сянката (Драмско).

Вида го и пипам го, па не можа да го фана. — Сянката
(Тетевенско).

Всичко отнася водата, едно не може. — Сянката (Пиротско).

Вържи, коли, кръв не пуща, ходи, броди, път не става. — Водата (Пловдивско).

Цървен бик низ поле реве. — Пороят (с. Туроковци, Трънско).

Сивко висна, всичката земя я стисна. — Ледът (Горноджумайско Благоевградско).

Дълга Яна кривулана, глава има, сянка няма. — Реката (Варненско).

Дълга, тънка невестица снага има, сенкя нема. — Реката (с. Радуй, Брезнишко).

Без ноги, без крила, без снага; не види се, не чуе се, бърже лети, нестига се. — Времето (с. Радуй, Брезнишко).

Брат и сестра денем и нощем се надварят кой по-дълъг да стане. — Денят и нощта (Ловешко).

Квачка с дванайсе пилета. — Годината с дванадесетте месеца (Бяла черква).

Едно дърво с дванайсет клона, на всякой клон по четири гнезда и във всяко гнездо по две сухи шюмки. — Годината, месеците, четирите седмици в месеца и двата постни дни в седмицата. (Панагюрище).

Едно дърво има дванайсет клона, всеки клон има по четири гнезда, всяко гнездо има по седем яйца. — Годината, месеците, седмиците и дните (Пловдивско).

Зъби нема и пак къса. — Зимата (Прилеп).

Стара е и беловласа, зъби няма, а всичко яде, цял ден съка, цял ден хапе. — Зимата (с. Мещица, Пернишко).

Бяла патка без зъби, пък зле хапе, та боли. — Зимата (Бяла черква).

Четири cecтpи на една майка: най-старата е зла, та бесна, белокоса, беловласа, с бели дрехи облечена, само съска, зъби нема, а свето изяжда; другата е хубавица — се у бело и зелено, цел ден ходи, цел ден шета и песни пее; третата сестра е много работна, се работи, не запира, рано збира за сва земя; по нея е най-малката, най-гиздава, у кола седи, кошове кара, та цел народ рани. — Годината и четирите годишни времена (с. Самотвор, Софийско).

Чуеш го, а го не видиш. — Вятърът (Трънско).

Смок свири на висока планина, кръстата гора му играе. — Вятърът (Щип).

Скокна перушан, подскокна, всичката земя потърси. — Гръмотевицата (Източна България).

Черно мече по дол се влече. – Мъглата (Щип).

Разторбешена майка, хубаво дете, палаво внуче. — Лозата, гроздето и виното (Щип).

Черква със един стълб. — Гъбата (с. Плевне, Драмско).

Една шугава коза на една нога стои. — Гъбата (Криворечна паланка, Македония).

Отвън зелено, отвътре червено. — Динята (с. Слатина, Ловешко).

Пролет се облича, есен се съблича. — Дървото (Брезнишко).

Една баба на една нога стои, двеста кожуха загърнала. — Зелката (с. Радибуш, Паланечко — Македония).

Кожата църна, сърцето бело. — Кестенът (Велес).

Дълго, дълго като въже, да е въже, не е въже; драска, драска като котка, да е котка, не е котка; уши тули като заек, да е заек, не ме заек! — Къпината (Чирпанско).

Кокалите му отвънка, месото му отвътре. — Лешникът (Ловешко).

Малко гърненце, сладко варивце. — Лешникът (Тетевенско, също и Щипско).

Имам си едно цървено теле с четиресет кожи е облечено. — Лукът-кромид (Щип).

Стар дедо со бела брада. — Лукът-праз (Велес).

Надолу му главата, нагоре му нозете. — Лукът-праз. (Банско).

Лиже сол като вол, да е вол, вол не е, има миша опашка. — Ряпата (с. Слатина, Ловешко).

Пълна кутия с дребни мъниста. — Смокинята (Щип).

Мотовила вила, вила, ни ти вода пила, ни ти треве пасла, а педя сланина нарасла. — Тиквата (с. Ябланица, Тетевенско).

Пуна църква войници, све на по йедну ногу стойу, нема врата да изкаче. — Тиквата (Трънско).

Коса има, глава нема. — Царевицата (Благоевградско).

Црънко, маленко през пладнина пасе, у гора се крие. — Въшката в човешката глава (Граовско).

Отгоре дъска, отдоле дъска, а унетре жива душа. — Костенурката (Граовско).

Блюдо върху блюдо, внетре цицина. — Костенурката (Демирхисарско).

Вижте и:⤵️
Български пословици и поговорки
Български народни поговорки
На лъжата краката са къси

Тагове
Close