В повечето индустриални държави, особено в Европа, мнозинството от хората никога не са се срещали с отровна змия или паяк сред природата. В преобладаващата част от тези страни почти няма паяци или змии, представляващи заплаха за хората. И въпреки това малцина не биха потръпнали при мисълта за пълзящ по ръката им паяк, колкото и да е безобиден.
Този страх може да прерасне в тревожност, която нарушава ежедневието на човека.Такива хора са винаги настръхнали и не могат да влязат в стая, преди друг да провери, че е “свободна от паяци”, нито да излязат сред природата от страх да не срещнат змия. В развитите страни между 1 и 5 % от населението страдат от реална фобия от тези създания.
Досега не беше ясно откъде произлиза това масово разпространено отвращение или безпокойство. Макар, че някои учени допускат, че се научаваме на този страх от обкръжаващата ни среда, когато сме деца, други предполагат че той е вроден. Недостатъкът на повечето досегашни изследвания по въпроса беше, че се провеждаха с възрастни или по-големи деца, което прави трудно да се разграничи кое поведение е придобито и кое – вродено. Проучванията върху деца проверяваха единствено дали те забелязват паяците и змиите по-бързо от безобидните животни и предмети, а не дали показват пряка физиологична страхова реакция.
“Когато показахме картинки на змия или паяк на бебета, вместо на цвете или риба със същия размер и цвят, те реагираха със значително по-голямо разширяване на зениците – казва Стефани Хьол, водещ автор на изследването и невроучен от института „Макс Планк“ за човешки когнитивни и мозъчни науки и Виенския университет. При постоянна осветеност тази промяна в размера на зениците е важен сигнал за активирането на норадренергичната система в мозъка, отговарящ за стресовите реакции. Следователно най-малките бебета, изглежда, се стресират от тези животни.“
Учените заключават, че страхът от змиите и паяците има еволюционен произход. Механизми в мозъка ни позволяват да разпознаваме обекти като “паяк“ или “змия“ и да реагираме на тях бързо. Тази очевидно унаследена стресова реакция ни предразполага да приемаме тези животни като опасни или отвратителни. Когато към това се прибавят допълнителни фактори, то може да прерасне в страх и даже фобия.
“Силна паническа неприязън, демонстрирана от родителите, или генетична предразположеност към хиперактивност на амигдалата , която е важна за оценка на опасностите, могат да означават, че повишеното внимание към тези твари се превръща в тревожно разстройство“, казва Хьол.
Интересното е, че от други изследвания знаем, че бебетата не свързват картинките на носорози, мечки или други теоретично опасни животни със страх. Учените предполагат, че причината за тази особена реакция при вида на паяци и змии се крие в съжителството на тези потенциално опасни същества с хората и техните предшественици в продължение на 40 до 60 млн год – тоест много по-дълго в сравнение с днешните бозайници. Реакцията, предизвикана от тези животни, от които се страхуваме от раждането си, може да е заложена в мозъка ни отдавна от гледна точка на еволюцията.
Вижте още и ⤵️
Китайски зодиак – Змия
Паяците хапят само при самозащита
Паяците са древни
Черният паяк е по-отровен от гърмящата змия
