Съдържание
Хелоуин е годишен празник, който се чества всяка година на 31 октомври, неговите корени се намират дълбоко в европейските традиции. Води началото си от древния Келтски фестивал на Соуин, на който хората палят празнични огньове и носят костюми за да отблъснат духовете. През 8ми век, Папа Грегори III определя 1ви ноември като дата на която да се честват всички светии, скоро този ден заимства някои от традицийте на Соуин. Вечерта преди този ден става известна като нощта на Вси Светии и по-късно Хелоуин.
През годините Хелоуин е еволюирал до ден с различни мероприятия, като „пакост или лакомство“ и изработка на тиквени фенери. В различните краища на света, докато деня намалява а нощите стават по-студени, хората продължават честванията със костюми и сладки изкушения.
Древните корени на Хелоуин
Корените на Хелоуин могат да се проследят чак до древния Келтски фестивал Соуин (произнасян като sow-in). Келтите, които са живели преди 2000 години в района познат днес като Ирландия (Обединеното кралство) и северна Франция, празнували тяхната нова година на 1ви ноември.
Този ден бележи края на лятото и жетвата и началото на тъмната и студена зима, това време на годината често се свързва и със смъртта. Келтите вярвали, че нощта преди нова Година, границите м/у световете на живите и мъртвите се размивали и почти изчезвали. Вечерта на 31 октомври, те празнували Самхейн, когато се вярвало че духовете на мъртвите се връщали на земята
Освен, че причинявали неприятности и увреждали културите, Келтите смятали че това присъствие на духове улеснявало Дройдите (Келтските свещеници) да правят предсказания за бъдещето. За хора чийто съществуване изцяло зависело от милоста на природата, тези предсказания били много важен източник на спокойствие и насоки през дългата и тъмна зима.
За да почетат съвместно събитието, Друидите наклаждали голям огън, където хората се събирали да изгарят различни култури растения и животни като жертвоприношение към Келтските божества. По време на празника, Келтите носели костюми, обикновено с животински глави и кожи и се опитвали да предскажат съдбата си.
Когато празненството завършвало, те отново запалвали огньовете които били гасили същата вечер използвайки свещения огън, с цел да ги защитава през идващата зима.
Знаете ли че?
Една четвърт от всички продадени бонбони за една година в Щатите се поръчва за Хелоуин.
От 43 година от новата ера, Римската империя завладява огромна част от Келтската територия. През следващите 400 години те управлявали Келтските земи, два от празниците на римляните били комбинирани с келтската традиция да се празнува Соуин
Първият бил Фералиа, ден в края на октомври, когато Римляните по традиция изразявали почитта си към мъртвите. Вторият ден бил в чест на Помона, римска богиня на подовете и дърветата. Символ на Помона била ябълката, и на включването на тази традиция явно се дължи обяснението за „подхвърляне“ на ябълки, което се практикува и до ден днешен на Хелоуин.
Деня на вси светии
На 13ти май 609 година, Папа Бонифаций IV посветил Пантеона в Рим в чест на всички християнски мъченици и така бил учреден католическият празник на Деня на всички светии в Западната църква. Папа Григорий III по-късно разширява фестивала, за да включи всички светци, както и всички мъченици, и преместил празника от 13 май на 1 ноември.
От 9ти век влиянието на Християнството се разпространило в Келтските земи, където постепенно се смесва и замества по-старите келтски ритуали. През 1000 г. пр.н.е. църквата ще направи 2 ноември – Деня на всички души – ден, в който да се почитат мъртвите. Днес се смята, че църквата се е опитвала да замени Келтския фестивал на мъртвите със свързан с църквата празник.
Деня на всички души се празнувал подобно на Сауин, с големи огнове, паради и обичане с костюми на светии, ангели и дяволи. Празнуването на деня на „Вси Светии“ или понякога наричан „Всички свещеници“ или „Всичко от бога“ (от средновековен английски Alholowmesse означава деня на Вси Светии) и нощта преди него, по традиция нощта на Саоин в Келтската религия, започва да се нарича вечерт на All-Hallows или Halloween.
Хелоуин пристига в Америка
Празнуването на Хелоуин било силно ограничавано в колониална Нова Англия заради закостенялите протестантските вярвания там. Хелоуин е много по-често срещан в Мериленд и южните колонии.
След като вярванията и обичаите в различните Европейски етнически групи както и на Американските индианци се смесили започнала да се появява и Американската версия на Хелоуин. Първите тържества включвали различни игрази, публични събития в чест на жътвата, в които съседите споделят истории за мъртвите, и предсказват съдбата на хората, танцували и пеели.
Колониалните чествания на Хелоуин също така включвали истории за духове и различни пакости от всякакъв вид. Към средата на 10 век, годишното есенно честване било доста често срещано, но Хелоуин все още не се празнувал масово из страната.
През втората половина на 19 век, Америка била залята от нови емигранти. Те и по точно милионите иралндци спомогнали за популяризинане на Хелоуин в на национално равнище.
Пакост или лакомство
Заемайки Ирландската и Английската традиции, Американците започнали да се обличат в костюми и да обикалят от къща на къща искайки пари или храна, тази практика става известна днес като „Пакост или лакомство“. Младите жени вярвали, че на Хелоуин могат да разберат името на техния бъдещ съпруг като извършвали ритуали с прежда, парчета ябълка или огледала.
През втората половина на 19 век, имало движение в Америка чиято цел била да превърнат празника да е повече ориентиран към общността и съседските срещи отколкото за призраци, пакости и магьосници. В началото на века се организирали тържества както за деца така и за възрастни и това се превърнало в най-разпространия начин на празнуване на този ден. Тържества фокусирани върху игрите, храната и празничните костюми.
Родителите били насърчавани от вестниците и обществените лидери да премахнат всичко „страшно“ и „гротеско“ от празнуването на Хелоуин. Заради тези усилия, Хелоуин загубил по-голяматачаср от свръхестествения си и религозен характер в началото на 20 век.
Партита за Хелоуин
През 20те и 30те години на 20ти век, Халоин се превърнал в светски празник, но ориентиран към обществото, с паради и празнувания из целия град които включвали различни забавления. Въпреки огромните усилия на много училища и общества, вандализма започнал да пуска корените си по време на празника.
От 1950, кметовете успешно успяли да ограничат вандализма и Хелоуин се превърнал в празник насочен основно към малките. Въпреки големия брои деца по време на бума на новородени през 50те, празнуването било преместено то градските центрове в класната стая и дома, където можели по-лесно да бъдат контролирани.
Между 1920 и 1950 г., вековната практина „Пакост или лакомство“ също била възродена. Това сравнително евтин начин цялото общество да участва в празника на Хелоуин. На теория дори семействата можели да се предпазят от това да им бъде сторена някоя пакост като давали на съседските деца различни лакомства.
По този начин една нова Американска традиция била родена и продължила да расте. Днес Американците харчат приблизително 6 милиарда годишно за Хелоуин, което го превръща във втория по големина комерсиален празник след Коледа.
Душевни кексчета
Американската традиция за Хелоуин „пакост или лакомство“ вероятно датира от времето на парадите посветени на ден на Всички Души в Англия. По време на тези фестивали, бедните граждани просели храна и семествата им давали сладкиши наречение „Кексчета за душата“ като в замяна бедните им обещавали да се молят за умрелите членове на семейство.
Раздаването на душевните кексчета било насърчавано и от църквата като начин да се замени древната практика да се оставя храна и вино за странстващите духове. Практиката била известна като „даване на душа“ и в крайна сметка било възприето от деца, които посещавали домовете на съседите си за да им дадат напитки, храна и пари.
Традицията да се обличат в костюми за Хелоуин е едновременно с Европейски и Келтски корени. Преди стотици години, зимата била плашещо време. ЗАпасите от храна намалявали и за много хора които се страхували от тъмнината, късите зимни дни били изпълнени с постоянни тревоги.
На Хелоуин, се вярвало, зе духовете слизали на земята, хората смятали, че може да ги срещнат ако излязат от домовете си. За да избегнат възможността да бъдат разпознати от тези духове, хората носели маски когато излизали по тъмно така, че духовете да ги мислят за други духове и да не ги закачат.
На Хелоуин, за да държат духовете далеч от къщите си, хората слагали купи с храна пред външната врата за да ги омилостивят и да се предпазят от това те да влязат в домовете им.
Черни котки
Хелоуин винаги е бил празник изпълнен с мистерия, магия и суеверия. Той започва като Келтски празник за края на лятото през който хората се чувствали особено близко до починалите си близки и приятели. За тези приятелски настроени духове, те оставяли място на масата за вечеря, оставяли лаковства на стълбите пред вратата и на пътя и палели свещи за да помогнат на онези които обичали да намерят пътя обратно към света на духовете.
Днес Духовете на Хелоуин често са възприемани повече като будещи страх и отмъщаващи и техните обичаи и суевереия също са приемани като страшни. Избягваме кръстопъти и черни котки, страхувайки се че те може да ни донесат лош късмет. Това възприятие се корени в средните векове, когато много хора вярвали че вещиците няма да ги намерят ако те се преобразят като черни котки.
Ние опитваме да не минаваме под стълби по същата причина. Това суеверие може да е дошло от древните египтяни, които вярвали, че триъгълниците са свещени (това може да е свързано с факта че ако минете под стълба то това е доста опасно). И около Хелоуин особено много се опитваме да избягваме счупени огледала, да стъпваме в пукнатини на пътя и да разливаме сол.
Сватосване на Хелоуин
Но какво ще кажете за традициите на Хелоуин, които днес са забравени от тези които обикалят за пакост или лакомства? Много от тези остарели ритуали са съсредоточени върху бъдещето вместо върху миналото и върху живите вместо върху мъртвите.
По-конкретно, много от тези традиции са свързани с това младите жени да открият бъдещите си съпрузи и, че някой ден – ако имат късмет, до следващия Хелоуин – ще се омъжат. В Ирландия от 18-ти век една готвачка, която е сватовница, заравяла пръстен в картофеното пюре на Хелоуин, надявайки се който намери пръстена да открие истинската любов.
В Шотландия ясновидците допускали една девойка която да нарече по един лешник с името на всеки от избранниците си и да ги хвърли в камината. Лешникът, който изгори на пепел, вместо да се пръсне или експлодира, ще бъде бъдещия съпруг на момичето. (В някои версии на тази легенда, обратното е вярно: лешника, който изгори, символизира любов, която няма да издържи).
Една друга история разказва, че ако една млада жена изяде сладка подправка, направена от орехи, лешници и индийско орехче, преди да легне вечерта преди Хелоуин, тя ще сънува за бъдещия си съпруг.
Младите жени са хвърляли обелки от ябълки през раменете си, надявайки се, че коричките ще паднат на пода под формата на инициалите на техните бъдещи съпрузи; опитвали са се да научат за бъдещето си, взирайки се в яйчни жълтъци, плаващи в купа с вода; и заставайки пред огледала в затъмнени стаи, държейкки свещи и гледайки през раменете си за лицата на съпрузите си.
Други обичаи са били с конкуренция. На някои партита на Хелоуин, първият гост, който намери обвивка на кестен, ще бъде първият, който ще се ожени; други, който най-успешно подхвърля ябълки ще бъде първият който ще върви върви до олтара.
Разбира се, независимо дали искаме романтични съвети или се опитваме да избегнем седем години лош късмет, всяко от тези суеверия от Хелоуин разчита на добрата воля на същите „духове“, чието присъствие ранните келти се чувствали толкова силно.
