трептиш, мин. св. трептях, мин. прич. трептял, несв.
1. Правя отсечени бързи многократни движения, като се отклонявам от оста си; трепкам. Знамето трепти. Струните трептят.
2. За светлина – светвам и угасвам ритмично и бързо. Звездите трептят.
3. За звук, глас – чувам се ту по-високо, ту по-ниско.
4. Прен. Проявявам се кратко. В очите и трепти радост. На лицето и трепти усмивка.
същ. трептене, ср.
