трепеш, мин. св. трепах и трепах, мин. прич. трепал и трепал, несв.; кого. Разг.
1. Убивам мнозина, изтребвам. При катастрофи трепят невинни хора.
2. Изморявам, съсипвам, товаря прекомерно, безсмислено. Цял ден трепя конете по пътищата. – трепя се.
1. Трудя се, грижа се, съсипвам се, често безсмислено. Трепят се по полето.
2. Убивам се сам или се убиваме взаимно. Трепят се по бойните полета.
