мн. бази, ж.
1. Само ед. Съвкупност от условия, основа. База за разсъждения.
2. Опорен пункт. Военна база. Ремонтна база. Петролни бази.
3. Само ед. Източник като средство за съществуване или дейност. Енергийна база. Суровинна база.
4. Само ед. Съвкупност от материални обекти и средства, в които и/или с помощта на които се осъществява специализирана дейност. Университетът има модерна база. Остаряла спортна база.
прил. базов, базова, базово, мн. базови (във 2 знач. ). Базов лагер.
