Лечението зависи изцяло от това в коя част е счупването
“Всяка снежинка е стотинка”, шегуват се травматолозите. За тях счупеното носи щастие, тъй като финансирането по клиничните пътеки се увеличава с всеки новопостъпил пациент. Но за онези, които са се подхлъзнали на заледения тротоар, нещата не стоят точно така. Фрактурите са болезнени и в най-добрия случай лишават човек от работоспособност за минимум един месец.
Фрактурите са последица на различните видове травматизъм – пътнотранспортен, спортен, битов и т н. Нарушаване целостта на костите може да се получи в различни оси. Възможно е счупването да не обхваща цялата обиколка на костта, а само част от нея – така двата сегмента не се разделят. Фрактурите обаче могат да доведат и до разкъсване целостта на кожата, т е да имат стърчащ фрагмент от костта. Тогава лекарите говорят за т нар открити фрактури. В по-леките случаи обаче няма открита рана и няма контакт с околната среда, както и замърсяване с микроорганизми.
При падане на заледен тротоар човек може да счупи една или повече кости по цялото тяло – кости на горен крайник, ребра , тазови кости, кости на долния крайник и дори прешлени по цялата дължина на гръбнака. Всичко зависи от здравината на самата костна система. Например при остеопороза, различни видове тумори или вследствие на прием на някои медикаменти костите стават по-лесно чупливи.
Счупванията като симптоматика са характерни с няколко основни белега – болка, оток (подуване) , деформация на засегнатата област и нарушена функция на засегнатата кост или става. Обикновено болката кара пациента спешно да потърси лекарска помощ. Тя е много силна. При счупване на кост и не намалява, освен ако не се вземат силни медикаменти.
Подуването пък се дължи на кръвотечението, което се предизвиква при счупването – образува се така наречения хематом. Освен това поради нарушената цялост на костта се променя формата (анатомията) на засегнатата област. Невъзможно е човек да движи травмирания си крайник.
Специалистите предупреждават, че всички тези симптоми могат да се наблюдават и при сходни състояния – като изкълчване например. Поради тази причина е необходимо консултация с ортопед-травматолог, който с помощта на образно изследване – например рентгенография, ще постави точната диагноза.
Освен механично увреждане при счупването човек може да получи и инфекция. Естествено, особено голям е рискът при откритите фрактури, когато са налице разкъсвания на съседни нерви, съдове и сухожилия. Подобни инциденти обикновено водят и до по-трайни увреждания уточняват специалистите.
Първата помощ при падане зависи от това, в коя област на тялото се е получило счупване на кост. При травми на черепната кост основната опасност е свързано със засягането на подлежащите мозъчни тъкани. Нараняването на мозъка и кръвотечението могат да се наблюдават и без видимо счупване. То се получава, ако човек си е ударил силно главата при падане на заледения тротоар. В такъв случай пострадалия се оплаква от главоболие, световъртеж, нарушения в зрението и шум в ушите, уточняват специалистите. По думите им пострадалият започва да отговаря неадекватно, става вял и може дори да загуби съзнание. В случай на такава травма пострадалият не бива да се мести, а да се изчака неподвижно пристигането на линейка.
Черепните травми могат да са придружени и от счупване или луксация на шийните прешлени. Оплакване от болка в шията, мускулна слабост на една от двете ръце нарушена сетивност и т н – в този случай пострадалият не бива да се транспортира, без вратът му да се стабилизира със специална яка, тъй като могат да се получат усложнения. Единственото изключение, при което пострадалият задължително да се премести, е в случаите на загуба на съзнание или настъпване на клинична смърт, категорични са специалистите.
По думите им 90 % от шийните и черепно-мозъчни травми при загуба на съзнание пациентът започва да повръща. За да се предотврати аспирация на стомашно съдържимото в дихателните пътища, е задължително пострадалият да се завърти внимателно в странично положение.
Счупвания и размествания в гръбначните прешлени пък се характеризират с болка в засегнатото ниво, както и неврологична симптоматика, под нивото на травмата. Пациентът има отслабена или липсваща мускулна сила и променена сетивност. Не усеща допир и болка в засегнатата област или има усещане за мравучкане.
В някои случаи травмите са стабилни и не водят до неврологична симптоматика, но при неправилно транспортиране могат да се усложнят и да доведат до притискане и увреждане на гръбначния мозък. При травми на гръбначния стълб е необходимо запазване на стабилна позиция на пострадалия до пристигане на линейката. След това пострадалият се транспортира във фиксирано положение на тялото. Това се прави със специални за целта средства.
Счупванията или пукванията на ребра водят до силна болезненост при всяко дихателно усилие. Могат да бъдат засегнати едно или повече ребра от едната или от двете страни на гръдния кош, уточняват специалистите. При подобна травма е възможно засягането на подлежащите обвивки на белия дроб, образуването на хемо – или пневмоторакс (събиране на кръв или въздух между обвивките на белия дроб) и нарушаване на механиката на дишането.
Пациентът се оплаква от силна болка и от затруднено до невъзможно дишане, описват симптоматиката специалистите. По думите им най-тежката фрактура на ребра е когато има две фрактурни линии – вляво и вдясно на гръдния кош на поредица от ребра. Това състояние се нарича гръден капак поради формирания фрагмент от ребра и гръдна кост. Тогава дишането е силно нарушено и най-често се налага използването на апарат за обдишване.
При счупване на ръка може да се намеси всеки – дори случаен минувач. В този случай крайникът трябва да се фиксира с подръчни материали (триъгълна кърпа, шал или дреха) – ръката се сгъва в лакътя под прав ъгъл и се прибира към гръдния кош, за да се обездвижи, докато човек отиде до най-близката болница. Ако няма други придружаващи травми, които да изискват специален транспорт, пострадалия може да се придвижи на собствен ход.
Травмите на тазовите кости обаче могат да бъдат тежки и да доведат до трайни усложнения. Освен силната болка, нестабилност и невъзможност за движение, те могат да засегнат и някои вътрешни органи, уточняват специалистите. Транспортирането на пациент с тазова травма трябва да се осъществи с линейка.
Стабилизация на счупения таз за времето на транспорта се осигурява със специални колани или при липсата на такива – с подръчни материали – колани, чаршафи, сгънати като колани, които да обхващат цялата обиколка на таза.
Счупването на бедрена кост, подобно на тазобедрена травма, може да бъде съпроводено с тежка кръвозагуба. Ето защо е добре да се повика линейка. Фрактурите на подбедрицата, глезена и стъпалото са по-малко драматични, уточняват специалистите. Ако случаят е такъв, пострадалият може да се транспортира до най- близката болница и с личен автомобил или такси. Изисква се специализирано лечение , за да се избегнат последващи трайни усложнения и да се осигури пълно функционално възстановяване на пострадалия крак.