Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са:
Руско-турски протокол (1909),
Българо-турски протокол (1909) и
Руско-български протокол (1909).
Според тях:
Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877-1878 г.,
Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България,
България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
В страната, хората започнали да празнуват бързото изкачване, което е продължило, за жалост много кратко време – 5 години по-късно започнала Балканската война, а след нея и Първата световна война. Тези войни са довели България до две национални катастрофи.
В най-новата история на страната Денят на независимостта започнали да честват от 1998 г. насам. Празненства по повод Деня на независимостта обикновено не се провеждат в София, а във Велико Търново до паметника на Независимостта на България. Обикновено празненството започва с тържествена прочит на манифеста, и вечерта на 22 септември на градският хълм Царевец покрит с хиляди цветни прожектори се изпълнява светлинен шоу под откритото небе „Звук и светлина“.
