Нова година

Нова година се отбелязва на 1 януари 2027 г.

Първи януари не винаги е бил начало на годината – и това важи почти за всяка култура, която е водила календар. Днешната дата е резултат от административна случайност отпреди повече от две хилядолетия.

Нова Година – 1 януари

Как 1 януари стана начало на годината

За римляните годината започвала на 1 март, а по-късно – на 1 април, когато новоизбраните консули встъпвали в длъжност.

През 153 г. пр. Хр. обаче в Иберия избухва голямо въстание срещу римската власт. Консулите били и главнокомандващи, така че се наложило да поемат постовете си по-рано – на 1 януари. Извънредната мярка се повторила достатъчно пъти, за да се превърне в правило.

Юлианската реформа от 46-45 г. пр. Хр. затвърждава окончателно тази дата. Римляните посрещали деня с жертвоприношение на Янус – двуликия бог, който гледа едновременно назад и напред – и започвали именно тогава важните си начинания, смятайки първия ден за благоприятен.

Между другото, популярното обяснение за 1 април като „лъжливата нова година“ е точно това – популярно обяснение. Според най-разпространената версия денят на шегите се появява, след като старата дата е изместена и онези, които продължавали да празнуват по нея, ставали обект на подигравки. Историческо потвърждение за тази връзка обаче няма.

Откъде тръгва самият обичай

Първата новогодишна почит се свързва с Месопотамия – според учените някъде в третото хилядолетие пр. Хр.

Причината е земеделска. Полската работа тръгвала в края на март, когато Тигър и Ефрат прииждали, и точно този момент бил отбелязван с дванадесет дни паради, шествия и маскаради. През цялото това време било забранено да се работи.

Оттам обичаят пътува нататък: евреите го възприемат по време на Вавилонския плен, от тях преминава към гърците, а от гърците – към народите на Западна Европа.

Египет

Най-древният известен календар е съставен в Хелиополис. Годината в него е разделена на 12 месеца и наброява 365 дни, а началото ѝ съвпада с юли – месеца, в който Нил излиза от коритото си. Египет използва този календар чак до въвеждането на юлианския през 26 г. пр. н. е.

Гърция

Гръцката нова година носи името олимпийска. Юли 776 г. пр. н. е. е не само времето на първите Олимпийски игри, но и начало на нова система за отброяване на времето. Годината започвала през юли – макар че в обърканата гръцка календарна практика това нерядко се случвало и в друг месец.

Днес в Атина шампанското гърми на 1 януари като навсякъде.

Китай

Китайците съставят свой цикличен календар около 2700 г. пр. н. е., а чак три хилядолетия по-късно приемат, че годината има 365 дни и половина.

Новогодишните тържества там се наричат Празник на пролетта, траят три дни и се падат през февруари. От 1949 г. страната официално използва григорианския календар, но в редица области цикличният е все още жив.

Япония

Японският календар също е древен. Всяка година в него минава под знака на един от дванадесетте зодиакални символа – тигър, кон, заек, плъх, куче и така нататък.

Празникът трае от 30 декември до 3 януари, а посрещането му се отбелязва със 108 удара на камбаната – по един за всяко от земните желания, които според будистката традиция трябва да бъдат оставени зад гърба.

Индия

В индийския календар някога са съществували около двадесет различни начални дати, сред които и денят на смъртта на Буда.

През 1952 г. специална комисия създава единен календар. Продължителността му следва тропическата година – 365 дни, а във високосните 366. Новата година започва на 22 март, съответно на 21 март във високосна година.

Виетнам

Виетнамската нова година, наричана Тет, се води по лунния календар. Всеки месец в него започва вечерта, когато лунният сърп се покаже отново. Годината наброява 354 дни и заради това началото ѝ обхожда всички сезони в цикъл от 33 години.

Арабският свят

Арабският календар е може би най-трудният за следене отвън. Броенето в него тръгва от 16 юли – датата на преселването на Мохамед. По логика новата година би трябвало да се пада все през юли, но това не се случва: календарът е лунен, а лунната година е с 11 дни по-къса от слънчевата, така че началото ѝ се измества всяка година.

А днешният календар?

Григорианският календар, по който живее по-голямата част от света, също не е съвършен. През 1582 г. папа Григорий XIII заменя с него юлианския именно защото последният изоставаше спрямо слънчевата година.

Към ООН от години съществува комисия, натоварена с усъвършенстването му. Един от предложените проекти предвижда годината да се състои от 13 месеца по 28 дни, плюс два дни без дата, отредени за международни празници.

Вижте още и ⤵️
Васильовден
Ромска Нова година – Василица
Пожелания за Нова Година
Коледни и новогодишни пожелания – зодии
Пожелания за Васильовден
Новогодишна трапеза

Често задавани въпроси за Нова година