Гергьовден – трапеза, гергьовско агне и обичаи на 6 май

Гергьовден – трапеза, гергьовско агне и обичаи на 6 май се отбелязва на 6 май 2027 г.

Гергьовден на 6 май е най-големият български пролетен празник. Народът вярва, че светът е поделен между светците и че на свети Георги се паднало да владее полето. Затова денят върви заедно със събуждането на природата – когато горите, ливадите и нивите се раззеленяват и въздухът се напълва с дъх на цветя, треви и билки.

Именници

Галин, Галина, Галя, Гана, Ганка, Гани, Ганчо, Ганьо, Георги, Георгин, Геро, Гето, Гиньо, Гоце, Гошо, Герган, Гергана, Гери, Герда, Жорж, Жоржета, Галина, Галя, Гана, Ганета, Ганетка, Ганита, Ганка, Ганчо, Ганьо, Георги, Георгия, Герган, Гергана, Гергина, Герго, Гина, Гинка, Гиньо, Гиргина, Жоро

По старите схващания годината се дели на две: летен период от Гергьовден до Димитровден и зимен – от Димитровден обратно до Гергьовден. Така 6 май бележи ново начало.

Празникът има и стопанско тегло. Някога в частното стопанство ратаите се наемали на Гергьовден и се освобождавали на Димитровден. Най-разгърнат е обредният му кръг в животновъдните и особено в овцевъдните краища.

Не само на овчарите и земеделците – на този ден празнува и армията

Гергьовден – 6 май

Свети Георги е воин светец и оттам покровител на войската. На 6 май се отбелязват Денят на храбростта и празникът на Българската армия, а денят е официален и неприсъствен. По традиция в София се провежда военен парад, а в поделенията се освещават бойните знамена.

След приемането на християнството езическите покровители на стадата и на плодородието са изместени от християнски светци, но първоосновата на обредите остава. Коленето на агнето, някога семейно-родова жертва, се превръща в жертвоприношение на свети Георги.

Гергьовското агне

Традицията повелява всяка къща да опече агне за Гергьовден. И до днес в много райони – Пловдивско например – на празника из въздуха се носи миризма на печено гергьовско агне.

Стопанката става още преди изгрев. Премита двора и пътя пред къщата и закичва вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дърво и люляк – за здраве. Зеленината стои по вратите, докато изсъхне, и носи здраве, щастие и берекет за годината.

После идва ред на агнето. Задробва се с ориз, зелен лук, джоджен и агнешки дреболии (черва, шкембе и бял дроб). Напълненото агне се зашива с червен конец, слага се в тава и се завива с фолио. Пече се в предварително опалена пещ – това е мъжка работа.

В иззиданата пещ се палят дърва и огънят се поддържа, докато стените побелеят. Тогава пещта е достатъчно гореща. Жаравата се изважда, тавите влизат вътре, капакът се запечатва с кал и се чакат около четири часа, докато агнетата се изпекат.

Задушено-печените гергьовски агнета имат несравним вкус, а ароматът се разнася из цялото село. Поднесени с прясна зелена салата, правят обяда празничен.

След обилното ядене обаче не се ляга да се спи. Вярва се, че така се отнема сънят на живите агнета и те ще блеят неспокойно. По-добре е човек да излезе на разходка из полето и да набере цветя. А завали ли дъжд – радостта е още по-голяма: всяка капка на Гергьовден е златна и пълни хамбарите с жито.

Зеленината и защитната магия

Пролетната трева, цветята и младите клонки имат място във всеки обред. Жените и децата излизат рано на поляната за диви цветя, с които после нареждат прозорците и вратите. С клонки от бук, дъб или ябълка кичат вратите, масите и стаите.

Билките и растенията с бодли и лют дъх – чесън, къпина, глог и коприва – се използват другояче: с тях се пази добитъкът от зло.

Смята се, че в нощта преди празника заровените съкровища започват да „играят“. Същата нощ е подходяща и за гадаене, и за ходене при врачки – магията придружава празника във всичко.

Някога вярвали, че тъкмо на този ден може да бъде отнето плодородието. За да се предпазят, хората оставяли през нощта шепа сол пред входа; на сутринта я слагали в яденето на овцете и в коланите на жените. Мъжете пък бързали да заровят червено великденско яйце насред нивата си. По някои места в Западна България по същото време изгаряли сламата, останала от Бъдни вечер.

На Гергьовден не се иска сол или закваска от съседите – минава за лоша поличба.

От особено значение е утринната роса. Който се измие с майската роса в това утро, ще бъде жив и здрав цяла година. А дъждът на този ден се цени колкото злато.

Празничната трапеза

Гергьовден е и празник на богатата трапеза. Домакинята меси специален обреден хляб – „боговица“ – върху който вае от тестото фигурки на овчаря и на овцете.

В чест на свети Георги във всеки дом – по селата това още е живо – колят младо агне. Преди това слагат на главата му венец от набраните сутринта цветя, палят свещ на левия рог и прочитат молитва.

Агнето обикновено се коли пред входната врата, а кръвта се излива в реката или в мравуняк – овцете да се плодят като мравките. Кожата по обичай отива като дар на църковния храм.

Традиционните ястия са агне, печено на шиш, и агнешка дроб-сърма. На масата се налива вино и се пеят песни, а след яденето се извива хоро. Води го най-личният овчар или бременна жена със зелено клонче в ръка.

Вижте още и ⤵️
Гергьовден – житие на свети Георги и обичаи
Пожелания за Гергьовден
Гергьовден – молитва, поверия, гадания
Поверия и ритуали на Гергьовден
Гергьовденски вицове

👉Вижте всички Именни дни през месеца