Традиции и ритуали за св.св. Константин и Елена

Народният култ към Св.Св. Константин и Елена е много силно развит в Странджа планина, както и в някои части на Източна България.

Нестинарството е безспорно един от най-интересните и загадъчни културни феномени в живота на странджанци, разпространена до края на ХІХ и началото на ХХ век. Днес този феномен е запазен обичай в споменатите райони се прави главно, за да се съхрани традицията като културно наследство. Прави се на редица места само като атракция.

св. св. Константин и Елена именници: ДИНА, ДИНКО, ДИНЬО, ДИНКА, ЕЛЕН, ЕЛЕНА, ЕЛЕНИЦА, ЕЛЕНКА, ЕЛЕНКО, ЕЛЕОНОРА, ИЛОНА, ИЛОНКА, КОИЛ, КОЙО, КОЙКА, КОЙНА, КОЙЧО, КОЯНА, КОЙНО, КОНСТАНТИН, КОНСТАНТИНА, КОСТА, КОСЬО, КОСТАДИН, КОСТАДИНА, КОЦА, КОЦЕ, КОЧО, КУНКА, ЛЕНА, ЛЕНКО

Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️

💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!

Костадиновден е малък църковен празник, който не е наситен с конкретни народни обичаи, но неразделна част от обредната му система е жертвоприношението – курбанът. Общоселското приношение на животно (бик, овца) се извършва до църквата на специално място – курбан.

Курбани се правят и на аязмото, и в двора на конака. Според някои сведения предпочита се животното да бъде бяло и да е на нечетен брой години. Освен животно на св. Константин и Елена се принасят и обредни хлябове.

Наричат празника още Костадиновден– последният пролетен празник, чиято обредност подсеща за настъпващото лято. Вярва се, че “Еленка носи в ръкава си градушката”, че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал”. Затова се чества за предпазване от градушка. Другаде моми и ергени връзват люлки и се люлеят. Момите изнасят чеиза си, за да се вижда колко са работливи. На места търговците празнуват Св. Константин и Елена като свои покровители.

В Родопите пък Костадиновден е голям празник на овчарите.

Празникът започва няколко дни преди 21 май – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

В навечерието на празника се правят тържествени посещения при главния нестинар. Процесиите начело с попа са в селото или до съседни села, като нестинарите се събират у главния нестинар и с „опашатите икони“ /икони с дръжка отдолу/, тъпани и гайди тръгват от къща на къща, за да няма болест. Навсякъде ги посрещат добре, даряват ги с пари и гощават на трапеза. На мегдана предварително се приготвя голяма клада от дърва.

Според народното вярване играта в огъня е Божия дарба. Нестинари стават и мъже и жени /главно жени/, като обикновено са от едни и същи родове /брат и сестра, майка и дъщеря, баща и син/, т.е. нестинарството се предава по наследство. Деца и старци не влизат в огъня. Особено място в нестинарското общество заема т.нар. „главен или пръв нестинар“, най-често това е жена, най-възрастната, която най-продължително издържа в огъня.

Именно в нейната къща, се намира „столнината“на нестинарите. „Столнината“, или „конакът“ представлява един малък параклис, в който се пазят свещените икони на  Св. Константин и Елена, в червени калъфи, а на стените висят един или два тъпана /свещените нестинарски тъпани/, на които се думка само в деня на нестинарските игри. Там се пазят също и „опашатите икони” на светците, носени само в този ден.

На 21 май, още с изгряването на слънцето, всички пременени се събират пред църквата, откъдето след празничната служба се отправят към „конака“. Там главната нестинарка ги посреща и гощава. След като всички се помолят на Св. Константин и Елена, заедно с иконата с образите им, под ударите на нестинарските тъпани и звуците на гайда, се отправят към аязмото /извор/ на светците край селото. Там свещеникът отслужва литургия и благославя донесените курбани. Започва гощавка и веселие – панагир, извиват се хора, пеят се песни, провеждат се състезания и борби.

Когато се мръкне, всички се връщат в селото, където на мегдана е горял огънят, след който е останала само жаравата. Гайдата и тъпанът засвирват отново „нестинарска свирня“ и хорото продължава, а нестинарите се подготвят за своя танц. Особен интерес буди онова мистично състояние, което се означава като „прихващане“, т.е. изпадане в особен религиозен екстаз. Така под съпровода на тъпана и държейки иконата на Свети Константин и Елена /т.н „опашата икона“/,нестинарите влизат в огъня. Стъпквайки на жаравата, те танцуват танц, наподобяващ по-скоро на транс. Докато изпълняват ритуала, нестинарите имат видения за бъдещето, говорят с мъртвите, пророкуват. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. Впечатление прави фактът, че след танците нестинарите нямат рани по ходилата си. Някъде след нестинарските игри всички се събират отново на обща трапеза.

По традиция празникът се отбелязва в продължение на три дни – до 23 май, като през втория и третия ден нестинарите и други съселяни се събират у главния нестинар на селото с подаръци и там продължават веселбата, яденето, пиенето и танците.

Не пропускайте да видите и ⤵️
св. св. Константин и Елена
Историята на нестинарството
Пожелания за св. св. Константин и Елена
Поверия и суеверия за св. Константин и Елена