мн. терени, (два) терена, м.
1. Само ед. Съставна част на земна повърхност; почва, земя. Каменлив терен.
2. Само ед. Външен вид на местност. Планински терен. Пресечен терен.
3. Ограничено място върху земната повърхност; площ, парцел. Терен на игрище.
4. Прен. Жарг. Младежка забава, обикн. при домашни условия и с танци; купон. Снощи бях на терен.
? прил. теренен, теренна, теренно, мн. теренни. Теренна работа.
