мн. територии, ж.
1. Ограничена земна площ, която е нечия собственост или под нечие разпореждане. Територия на стопанство.
2. Отделена с граници част от земната повърхност, от въздушното и от морското пространство, с която се разпорежда една държава. Нахлуване на войски в чужда територия.
3. Прен. Област на занимание, на дейност. Предпочитана научна територия.
? прил. териториален, териториална, териториално, мн. териториални. Териториално деление.
