мн. среди, ж.
1. Само ед. Постоянно обкръжение на живите организми, съвкупност от природни и социални условия на живот; обстоятелства, обстановка. Екологически чиста среда. Географска среда.
2. Колективът, сред който човек живее, с който е свързан според професията, интересите, идеите си и др. под. Общувал съм с хора от различна среда.
3. Част от обществото, обединена от професионален, идеен и др. мотив. Представители на различни среди.
4. Само ед. Пространство. Среда на развитие на бактерии.
