срамът, срама, мн. срамове и срамове, (два) срама, м.
1. Само ед. Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка. Срамът не го оставяше.
2. Само ед. Болезнено притеснение; свян. Обхванато от срам, детето не смееше да вдигне очи.
3. Постъпка, която е в разрез с общоприетия морал; позор, безчестие, излагане. Поведението му е голям срам за къщата ни.
? От кумова срама. От немай къде, по принуда, за пред другите.
? Срам ме е. Срамувам се.
? Срам не срам. Въпреки че се срамувам.
? Ставам за срам. Опозорен съм.
? Бера срам/срамове. Срамувам се.
