Тълковният речник обяснява какво точно означава една българска дума – определение, форми и употреба. Полезен е и когато думата ви е позната, но значението ѝ се оказва по-тясно, отколкото сте предполагали.
мн. спътници, м.
1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него. Спътникът ми се оказа интересен човек.
2. Прен. Тяло, което се движи заедно с друго, като го съпътства. Космически спътник. Луната е спътник на Земята.
3. Прен. Съпътстващо обстоятелство. Вечен спътник ми е самотата.
прил. спътнически, спътническа, спътническо, мн. спътнически.
? Спътник/спътница в живота. Съпруг или съпруга.
? Изкуствен спътник. Тяло, което се извежда с ракета в орбита около Земята със специални цели.
Още от сайта
Кои цели са най-важни в живота ни?
Парите и славата са честият отговор, но не и верният. Вижте какво показва едно от най-дългите изследвания за...
Какво правим при травма през зимата?
Ледът и снегът пълнят спешните отделения всяка зима. Вижте как да разпознаете счупване, какво да направите веднага и...
Не успяваш да си намериш работа? Разбери защо
Кандидатстваш за подходящи позиции, но не те канят. Вижте кои са най-честите причини и какво да промениш.
Снемане на негатив с яйце
Обредът с яйцето е сред най-старите за снемане на негатив. Вижте как се извършва и как се разчита...