редиш, мин. св. редих, мин. прич. редил, несв.
1. Какво/кого. Поставям в определен ред, последователност; подреждам, нареждам. Редя си книгите.
2. Какво. Привеждам в ред нещо разбъркано, разредено; подреждам, оправям, разтребвам.
3. Разг. Изговарям една след друга думи. Тъй реди той и сълзи капят от очите му.
4. Какво. Уреждам, устройвам. Редя сама живота си.
5. Разг. Плача над умрял; оплаквам, нареждам. – редя се. Намирам се или следвам един след друг. Пред очите ми се редят картини от родния край.
