мн. причини, ж.
1. Явление, което обуславя възникването на друго явление. Изяснявам причините за пожара.
2. Основание, предлог за действие. Имам уважителна причина. Няма причина.
прил. причинен, причинна, причинно, мн. причинни. Причинна зависимост.
? По причина на (някого или нещо). Вследствие на, поради; по вина на някого или нещо. И всичко това е по причина на Вашето необективно отношение.
