ледът, леда, мн. ледове, (два) леда, м.
1. Замръзнала втвърдена вода. Ставам на лед. Ледът се топи.
2. Прен. Студенина, безчувственост, равнодушие в някакви отношения. В гласа му има лед. Сърцето му е късче лед. Ледът в душата и се топи.
3. Като прил. Само ед. Много студен. Ръцете му са лед. Носът му е лед.
? прил. леден, ледена, ледено, мн. ледени. Ледена кора. Ледени отношения.
? Като лед. Много студен.
? Разбивам ледове. Слагам началото на прекъснато общуване.
? Ледена планина. Голям леден блок в океана, образуван при откъсване на части от ледник; айсберг.
