мн. кокали, (два) кокала, м. Разг.
1. Кост. Боли ме кокалът на крака.
2. Прен. Само ед. Само членувано. Нещо, обикн. служба, което носи лесни облаги. Налапвам кокала. Изпускам кокала. Не пуска кокала, защото сам не може да спечели толкова.
? прил. кокален, кокалена, кокалено, мн. кокалени.
? Ям кокалите (на някого). Разг. Постоянно укорявам, заяждам се.
? Троша кокалите (на някого). Разг. Бия жестоко.
