измъчваш, несв. и измъча, св.
1. Кого. Създавам продължително мъки, трудности; тормозя. Измъчваха го да си признае вината. Измъчвам с тежка работа. Измъчвам морално.
2. Кого. Създавам продължително мъки от жажда, глад, болка и др.
3. Кого. За мисъл, чувство – продължително мъча, тормозя, човъркам. Измъчваше я мисълта, че е направила съдбовни грешки. – измъчвам се/измъча се.
1. Подложен съм на продължителни физически или морални мъки, трудности.
2. Понасям големи мъки, трудности, за да направя нещо. Измъчих се с тази работа от сутрин до вечер и пак не върви.
