издуваш, несв. и издуя, св.; какво. Правя нещо да приеме изпъкнала обла форма, като го запълвам, изпълвам (с предмети, с въздух); надувам. Издувам джоб. Издувам гърди. Издувам бузи. – издува ме (или те, го, я, ни, ви, ги). Изпитвам вътрешно напрежение от желание или необходимост да се смея, да плача и др.; напушва ме. Издува ме на смях. Издува ме на плач. – издувам се/издуя се.
1. Добивам изпъкнала или кръгла форма, като се изпълвам, обикн. с въздух. Бузите му се издуха от храната.
2. Изпитвам вътрешно напрежение от храна, газове, прилошаване.
