мн. занаяти, (два) занаята, м.
1. Дейност за ръчно изработване на изделия, която се владее професионално. Уча занаят. Практикувам занаят.
2. Професия, занятие. Занаятът ми е да пиша книги.
3. Професия, практикувана без творчески дух. Смятат изкуството за занаят.
? От занаята (е). За жена – проститутка.
? Изпичам се в занаята. Научавам се добре да върша нещо.
? Хващам занаят. Научавам занаят.
