Тълковният речник обяснява какво точно означава една българска дума – определение, форми и употреба. Полезен е и когато думата ви е позната, но значението ѝ се оказва по-тясно, отколкото сте предполагали.
върхът, върха, мн. върхове, (два) върха, м.
1. Най-високата, най-горната, обикн. заострена част на нещо. Връх на планина. На върха на дървото. Връх на кула.
2. Тънък, заострен край на предмет. Връх на игла. Връх на език.
3. Прен. Само ед. Висша, крайна степен в проявата на нещо. Връх на съвършенството. Връх на глупостта. На върха на славата.
4. Прен. Само мн. Висшите ръководни обществени или държавни кръгове. Той е вече някъде по върховете.
? прил. върхов, върхова, върхово, мн. върхови (в 1 и 3 знач. ). Върхов момент. Върхов час.
Още от сайта
Как да събудим мозъка?
Сивото вещество също иска тренировка. Вижте прости упражнения, които поддържат паметта и концентрацията в добра форма.
Какво правим при травма през зимата?
Ледът и снегът пълнят спешните отделения всяка зима. Вижте как да разпознаете счупване, какво да направите веднага и...
Желание в златната минута
В денонощието има минута, в която каналът към Вселената се отваря. Вижте коя е тя и как да...
Как правилно да сварим яйцата за Великден
За да не се напукат и да се белят лесно. Вижте съветите за правилно сваряване на великденските яйца...