връхлиташ, несв. и връхлетя, св.
1. Спускам се изведнъж и неочаквано върху нещо. Котката връхлетя върху птичката и я грабна.
2. Влизам с все сила, стремително някъде. Той отвори вратата и направо връхлетя отгоре ми.
3. На какво/на кого. Натъквам се, попадам ненадейно. Уж се криех, а изведнъж връхлетях на нея.
4. Нахвърлям се с викове и ругатни. Тя връхлиташе срещу него, разярена и раздърпана.
5. Кого. Само в трето лице – сполетявам. Връхлетя ме нещастие.
